|
|
Кой е тук? |
|
В момента има 7 посетителя в сайта |
|
|
|
|
Автор: Димитър Фотев
|
|
Събота, 11 Ноември 2006г. |
Планината Дурмитор се намира в северната част на автономната област Черна гора в република Сърбия. Прилича на нашия Пирин, високите части. Изключителен карст, според сръбски проучвания на места с дълбочина на геоложкия пласт до 5 км.
Международната експедиция “Дурмитор 2004” се проведе между 1 и 19 август в сърцето на планинския масив, с базов лагер на 2100м н.в. на 15 км от най-близкото населено място (ски-центъра Жабляк). В проучването на околните масиви се включиха около 40 пещерняци от следните страни: България, Босна и Херцеговина, Великобритания, Полша, Русия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватска.
Българското участие в експедицията започна на 7 август и включваше представители на два спелео-клуба от страната: ск “София” и ск “Стринава” – гр. Дряново. Основните цели на експедицията бяха достигане дъното на пещерата “Яма на ветреним бърда”, довършване картировката на същата, както и разбира се търсенето на нови дупки в района. Със задоволство можем да кажем, че всички цели бяха изпълнени при много добро сътрудничество и екипна работа от страна на всички пещерняци. А сега нека ви разкажем малко по-подробно за постигнатите успехи и нашите премеждия в това време.
Всичко започна около обяд на 7-ми август 2004г., когато се сблъскахме с първото изпитание – да си пренесем багажа от колата до лагера. Още при товаренето в София се бяхме примирили с тежките факти, но все пак съгласете се; в августовския пек си е неприятно два-три пъти да жулиш 40 кила по себе си нагоре по баира час и половина, когато пътя ти може да е доста по-бърз (за сравнение обикновено зареждането с продукти ти отнема 40-50мин. ходене). Със сигурност обаче гледката беше впечатляваща, изпълваше помъкнатия инвентар със смисъл. След като прекарахме два дни в устройване на бивака (2 палатки за спане, 1 склад и 1 кухня) и запознаване с колегите от чужбина, решихме че е време да влезем в гащеризоните и да нахлузим сбруите и прониквачните торби и да премерим сили с Ямата. До този момент екипирането беше стигнало -700м, а дъното беше на предполагаеми – 890м, т.е. оставаше за преодоляване денивелация от 190м, която не беше преодолявана от 1985г., когато за последен път е прониквано до сифона на дъното. И така, заредени с ентусиазъм и информация, поехме към неизвестни дълбини с намерението и необходимия за целта инвентар да екипираме пропастта до края. Всъщност останахме само с намерението. След порядъчно измръзване и продължителен престой в пещерата (30 часа), единственото което успяхме да направим бе да оставим инвентара за дооборудване на отвесите, и което бе по-важно за нас – да се запознаем с един тип пещери, проникването в които до този момент сме следили само от страниците на книгите и интернет. Ходенето по големи пропастни пещери във високопланински райони е едно невероятно изживяване, стига разбира се да имаш физико-техническа подготовка и воля да продължиш след първия неуспех. Може би по-правилно е да се каже не неуспех, а разочарование от собствените ти сили. Но когато забележиш къде е грешката, особено като не я повториш, успехът идва на мястото си. Нашето първо проникване ни накара да стигнем до следните изводи. Четири човека накуп не е подходяща група за скоростно проникване по отвесите. Много чакане, много спиране и загуба на топлинна енергия в агресивна среда: температура на въздуха 3-4 и на водата 2 градуса по целзий + 95% относителна влажност на въздуха. Спрете цигарите!!! Както и да е, човек се учи докато е жив, излязохме благополучно. Нека кажем няколко думи и за дупката все пак. Входът се намира на северозападен склон на 2300м н.в. разположението му спрямо билото е благоприятствало образуването на пещерата, а също така и достъпа до подземните чудеса. Отбелязвам този факт, тъй като подобно на Пирин, пещерите, разположени в долните части на циркусите, са с ледени “тапи” и в повечето случаи проникванията спират на 20-30м от повърхността. Случаят с Ямата обаче е друг и природата е благосклонна към хората проявили интерес за подобни проучвания. Остри, режещи варовикови форми са характерни за цялата дупка, водата започва след преодоляване на входните теснини, но за истинска подземна река и водопади може да се говори след -500м. Трябва да споменем изключително доброто екипиране на Ямата според изискванията за ТЕВ. Всички отвеси са пуснати покрай стените, разбити на много прехвърляния, като същевременно е избягвана водата максимално, доколкото позволява морфологията на пещерата.Най-големият отвес е 90м. Постоянен подземен бивак е организиран в една заличка на -380м; съоръжен с два хамака и два спални чувала за спане (благословени да бъдат), газов котлон и малко храна “за в краен случай”. От тази дълбочина нататък пътят надолу навлиза в един меандър, където са и най-големите теснини (хоризонтални и вертикални). След преодоляването му попадаш в царството на Хадес – реката и водопадите по отвесите създават освен непрекъснато бучене и тътен едно доста неприятно студено течение, което те съпровожда чак до дъното - водата изчезва в сифона. Поредната мистерия на древногръцките богове, ама кво да правиш. А как стигнахме до дъното? С общи усилия: екипирането бе продължено ден след като излязохме от англо-българо-руска ударна група от пет човека. Първо англичаните трябваше да влязат с дрелката си и два часа по-късно двама от нас с един руснак да ги последват, да организират временен бивак на -500 и да поемат щафетата до дъното. Паралелно с това вървеше и картирането, извършвано от сърби и словенци. По предварителни данни дълбочината бе коригирана – Яма на ветреним бърда се оказа -765м, но този факт не смути никой, нямаше разочаровани. Трябва да кажем, че в пещерата непрекъснато се работеше, имаше едновременно по две-три отделни групи, при това в невероятен синхрон и почти никакво чакане по отвесите. Дъното беше стигнато на 11/12 и картирано до 12/13 август. Разекипирането на отвесите, водещи до него започна веднага от смесен българо-руски екип от трима души на 13/14 август и бе продължено в следващите четири-пет дни от поляци, сърби, англичани, руснаци и пак българи. Работата по изследването на другото разклонение на пещерата (-450м) също бе приключила. Остана да приемем стоически “хамалщината”, т.е. изнасянето на въжета, карабинери и планки, други съоръжения и джубрето (боклукът от минали и сегашни прониквания, който никак не бе малко). Искам да споделя тук някои свои впечатления относно цялостната организация. Сърбите като домакини се бяха погрижили за доста работи. Маркировка по пътеката от Седлото на 1800м (където се оставят МПС-тата) до бивака. Постоянни светлинни индикации от базовия лагер през нощта. Имаше защо – въпреки спомената в началото августовска жега, на третия ден като заваля, та не спря. И мъгла, и дъжд. Долу в Жабляк, на Црното езеро – баня; горе – облаци. В пещерата студ и вода, камъни и кал. Нищо, пак сме вътре. Освен спитове, ковахме и анкерни болтове. При разекипирането на всички използвани в оборудването на системата точки се слагат маркери. Да е по-лесно на следващите, на този който ги слага не му пречи – ще загуби една минутка, а някой ще спечели много повече. Не лошо да се замислим да го прилагаме и у нас: като си събереш инвентара да навиеш едно пластмасово болтче с ПВЦ лентичка окачена на него в спита – хем няма да се пълни с вода, хем ще избегнеш търсенето на опорите по безумни описания на познати при следващо проникване, въженца с такива лентички на естествените опори, а? Да се върнем на организацията. Снабдени с топографски карти на околните циркуси, групи ентусиасти обикаляха в търсене на нови пещери и пропасти, когато в ямата беше “пренаселено”. Тази дейност също отбеляза успех. Англичаните намериха и скицираха една пропаст, в която достигнаха -150м, а поляците проникнаха до -300 в друга, също неизвестна досега. И двата екипа преустановили проникванията си без да стигнат дъно, ясно е че има работа и за през 2005г.
Вместо заключение искам да отбележа, че всички участници в експедицията бяха много готини хора, цареше пълно разбирателство и доверие, което беше и основната предпоставка за добре свършената работа!
Благодарим за гостоприемството!!
Благодарим ти, Верче!!!
|
|
|
|
|
|
|
|
Къде ще ходим |
|
Календар на републикански, клубни и други прояви... |
|
Последни албуми в галерията |
|
|
|
|
|
