30.06. - четвъртък
Последната клубна сбирка преди експедицията, беше нещо невероятно. Дойдоха толкова много хора. Възбудени, ентусазирани, надъхани. В погледа на всеки един, включително и тези който оставаха в София имаше едно пламъче, което рядко може да видиш очите на хората...
Голямото приклучение можеше да започне...

01.07. - петък
Първата група замина. Деката, Мечков, Ивчо, Андрея и Верите щяха да ни чакат в Мугла. В четвъртък в големия хаос, Кики даде табовете и кабела за телефона на Деката (факт който взима участие в историята ден по късно)

02.07.- събота
Енчо ме забра в 7.30 от нас, в 8.00 взехме Мария, в 9 без малко Сашо и в 9.30 бяхме пред Джонсъна... През цялото време си мислех че се движим добре, докато не тръгнахме за кабелите към Жоро Стайчев... Там пък се сетихме, че трябва да минем през Тръна, Игор и Жоро решиха, че трябва да си плащат тока..... Малко преди обяд когато излизахме на магистралата вече не мислех, само гледах пейзажа и слушах странната касета която Иво намери в буса. Посъбрахме се в Асеновград (когато буса влизше в града, лендроувърът с Надето, Данчето, Тони Брадата и децата вече излизаше), понапазарувахме, чухме се с украйнците който бяха стъпили на българския бряг и нямаха превоз към Бургас, а чрез някакви страни комбинации от Варна щяха да пристигнат в Пловдив към полунощ. Съвета единодушно избра Енчо за доброволеца който да ги посрещне в Пловдив и да ги докара в Мугла. Ставаше все по сложно...
В Чепеларе отново спряхме за "малко". Видяхме се с Змея, Здравеца и Маргото от Шумен. Бърза бира и пак на път. 2 кръгчета из Смолян и по странния изровен от пороите път към Мугла. Още в Смолян дъждът ни започна, бурята беше добра. Не бях виждал толкова вода да се изсипва от небето скоро. Бавно и славно, едва към 19.00 бяхме в центъра селото. Ивчо и Деката ни се израдваха изнервени от целодневното чакане, а аз за първи път се чуствах добре след като съм чул големия смях на Вера...
Нямахме време и сили да продължим на горе и спетнахме първия лагер малко след селото. Заредихме бира, Тони и децата запалиха огън, Каки и Мария спетнаха салата, Джонсъна мезета, Стайчевия пална петромаксите (пак по странен, плашещ начин), а аз с Деката и Мечков сложих табели из селото за по късно пристигащите - евентуално Змея и другите чепеларци и най - вече за Енчо.
Последно направихме плана за неделя - полагането на кабела за тока и този за телефона. Последното отпадна, защото табовете нямаха батерии, а и нямаше от къде да намерим в средата на нищото. Това беше първата "малка" грешка която допуснахме... Кики го отнесе, че не е погледнал и така дойдоха, а седмица по късно ние си го отнесохме от Кики в десеторно по голям размер. Събрахме кабелите по прониквачки и определихме състава за неделя и понеделник - Мечков, Деката, Сашо и аз в неделята слагаме кабелите, Жоро и Игор ги прозвъняват и смъкват на дъното машините. Заспах слушайки как дъжда ромони по покрива на буса.

03.07.- неделя
Ранно ставане, бързо кафе, бързо обличане. Групата бързо беше готова. Натоварихме в Роувъра прониквачките, личния инвентар, 2 палатки, шатрите и агрегата и кабелната група, Жоро Стайчев и Надето поехме по черния път в планината. Минавайки през центъра на селото видяхме колата на Енчо с него и украйнците. Оказа се, че са спали в другия край на селото, гледаха ни лошо и недоспало. Огледах се и просто не видях нито една от многото табели който бях сложил предишната вечер. Независимо дали бяха забодени с кабърчета, залепени с тиксо или хванати с тел, нито една не си бе на мястото. Настроението падна по ниско от мъглата която ни обгръщаше... Явно селяните не гледаха добре на експедицията.
Като човек ходил само един път до дупката, май се справих с повторното намиране. Не намерих обаче път по който колата да стигне до дупката. Всъщност намерих един, но падналото дърво по средата ни отказа от ползването му. Качихме се на съседното билце - 300 метра от пещерата и там се разтоварихме. Надето ни снима с телефона. Валеше леко, но предусещаики емоциите от предстоящото влизане, никой не му обръщаше внимание. В 12.00 влязохме. На определени местапо пътя надолу оставяхме торби. Плана беше леко хамалогичен, но прост. 400 метра кабел се събраха в 8 торби. Оставяхме на влизане и размотавахме и снаждахме на излизане. Като изключим "странното" струпване на метри кабели между първия и втория отвес, всичко бе добре изчислено. Естествено аз пак имах проблем с карабитката - това старо и с независимо от моето мнение нещо отново с интерес разгледа пещерата - спираше заклинена на различни места и загасваше на най - интересното... Изнервен от нея и бързащ на излизане заклещих крака си в S-ката. Въпреки моето туткане (титкане и опит за цецкане) в 19.00 бяхме вън, като изнесохме и последната прониквачка. От дъното до агрегата стигаха има - няма и 300 метра. Гледката на лагера в подножието беше жестока. Палатки, шатри, димът от огъня, хората щуращи се насам - натам. Кални и ухилени седнахме край огъня да се стоплим и да изпием по супа.
Докато ние сме били в пещерата, останалите са пренесли багажа от селото. Горе бяха Надето с децата, Данчето, Тони Брадата, Ивчо, Игор, Жоро Стайчев, Енчо, Змея, Маргото, Здравеца, Андей, Ростик, Денис и Дитмар. Най после на спокойствие се запознах с украйнците и австриеца. Последния бе странна птица. Продал всичко което имал във Виена, тръгнал сам и пеш към Хималайте. Жоро и Надя го срещнали по пътя и той с интерес се присъедини. Друг е въпроса, че чак в сряда стана дума и му обясних какво е това "спелеология" и за какво е всъщност експедицията. Но и преди разговора, пак си му харесваше...
През деня са тръгнали обратно Иво, Джонсъна, Каки и Мария. Час - два след излизането от дупката и Мечков и Деката тръгнаха за София, като в селото са взели и Андрея. Чепеларската група тръгна с тях, но към Триград.
Останалите до късно поливахме началото с ракия и украйнски спирт (по тяхно му - водка).
Първия ден от експедицията премина повече от добре.

04.07.- понеделник
Вече бях свикнал с ранните ставания, но все пак в понеделнишките утрини има нещо гадно. Още повече, че се събудих с подут крак. Явно заклещването в S-ката беше качествено.
Жоро приготви мултицета, клещите и отверките, а Игор си намери гащеризон (беше забравил своя в София). Малка спретната групичка, но... Тръгнаха към пещерата чак в 12.00. Те също първо трябваше да слязат до дъното, да остарят перфораторите и от там нагоре до прозванят всяко парче. Това упражнение със Жоро го правихме в София, но искахме да сме 100% сигурни в системата под земята. На всяка муфа спиране, понякога разглабяне, после връщане 20-25 метра до предишната, после пак към следващата.
По някое време Надето и Данчето по уговорка от предишния ден със Змея се качиха с украйнците в колата и тръгнаха към Триград и Ягодина на "културен" и опознавателен туризъм, като по някое време вечерта се обадиха да кажат, че остават в Триград на софра. Не от нямане на какво, а от нямане на време аз, Ивчо и Тони не изчакахме подкрепления, а сами качихме агрегата до мястото му над входа на Камбанките. Беше... както каза Тони - Египетско...
Към 21.00 мислех да започна да се притеснявам за групата в дупката, но малко преди 22.00 излязоха. Явно пещерата им беше харесала, хубавото на брадата на Жоро е, че скрива ехидната усмивка. Отново на деня сложих отметката за добре преминал ден.

05.07.- вторник
Явно нямаше значение в колко ставахме, в пещерата се влизаше на обяд. Първата група която щеше да работи на дъното в състав Енчо, Ивчо и Тони Брадата взе една купчина сухи супи, една стълба и безнинов примус и потъна в тъмнината на Камбанките. Жоро и Сашо застанаха на мултицета до агрегата да следят за сигнала за работа. Малко след 14.00 пърпоренето на мотора огласи околноста. Работата беше започнала...
Пристигнаха Фотев и Мишел. По същото време аз разглеждах така наречената "Озьорна-2" (Обект-1) и правих неуспешни опити да източа водата. Успях само да я размътя. Когато се върнах в лагера, тъкмо пристигнаха "Триградската" Украйнска група устояли на напора на триградчани за надмощие на маса и Малката Гад - Марчо Паунов - млада чепеларска надежда. Игор намери малък въртоп (Обект-2) и с него и Денис отидохме да покопаме. Въртопа се оказа не малък. На около метър и половина стигнагме вода и пролуки който силно дърпаха въздуха. Уморени не довършихме работа. Още по уморени към 2.00 един по един тримата от дъното излязоха. Казаха, че им остава още съвсем малко...

06.07.- сряда
Група N2 влезе в сряда. Жоро Стайчев, Андрей, Денис и Марчо влязоха пак към 12.00. Фотев и Сашо застанаха на агрегата, а Енчо и Ростик слязоха до селото. Аз с Игор и Тони продължавах да мътя водата в Обект-1. Нямаше 16.00 когато Енчо и Ростик се върнаха. Казаха, че са намерили продънен въртоп. Ростик ни заведе с Игор и Иво Тачев, който беше пристигнал предишната вечер с Цецо Остромски. Аз в GPS кръстих нещото Обект-4, което се оказа пещера около 20 метра. По пътя покопахме и в друг въртоп (естествено Обект-5).Прибрахме се в лагера към 20-21.00. Групата на агрегата го бяха изключили час и нещо след уговореното време. Енчо, Мишел и Сашо поеха към София. Започнахме да чакаме илизането на работната група. Излязоха на върволица между 22.30 и 23.30. Новините не бяха обнадеждаващи. Заради бавното придрижване на голямата група и несъвпадане на мнението на проникващите и тесняците, работата започнала късно и тока... прекъснал. Все още оставаше твърде малко...

07.07.- четвъртък
Времето беше ужасно. Седяхме под шатрата и бавно оклюмвахме носове. Андрей се беше настроил воинствено срещу тази "мъка" в пещерата - тесняците. Двамата с Ростик хванаха по един чук и отидоха до S-ката. Фотев и Ивчо отидоха да закарат Жоро и Марчо до Смолян и да докарат бензин за агрегата. Когато привечер поспря да вали, получих sms от тях. Бяха говорили със София, идваха подкрепления в петък. Андрей като излезе каза, че S-ката е вече почти двойно по-голяма. Настроението започна да се вдига отново. Още повече, че от селото се донесоха освен малко бензин и 2 бутилки Кайлъшка. Оказа се, че Шопската салата е нещо нормално и доста популярно в Украйна. Единствените леко омърлушени бяха Тачев и Игор който бяха по Каурчам и Форговско дере да GPS-ват и бяха прогизнали дъжда. Странен ден, беше...

08.07- петък
Ивчо, Тони Брадата и Цецо Остромски влязоха към дъното. За всички това бе последния щурм. Фотев, Ростик и аз се заредихме пред агрегата, а Андрей и Денис отново влязоха към S-ката. Къртача работеше бясно. Агрегата виеше при всяко забиване на свредлото в скалата...
Аз по навик пак слязах към Обект-1. Щях да падна като видях как водата просто се промушваше между камъните. Езерцето липсваше. Ентусиазирано започнах да разчиствам. Изведнъж скалата до мен с трясък се срути и отново започна да се образува езеро. "Плюх си в пазвата" и се върнах при агрегата. Работата там вървеше, докато Фотев не погледна в резервоара и "учудено" констатирахме, че бензина свършва. Подкрепленията не идваха... Започнах да звъня в София, Пловдив, Русе... Не... Хората тепърва тръгваха. Някои даже директно си каза, че идват "да видят какво сме свършили" и "ако сме приключили, да знаят да си вземат въжетата"... Подкрепления?! Лошото бе, че уговорката с групата на дъното е да седят и чакат бензина...Отидох до лагера да източа петромаксите. Кафявия от ръждата бензин не създаде проблем на агрегата, и когато към 16.30 мултицета млъкна, само се молех да е защото са свършили... Час и 20 минути мълча, агрегата започна да издава странните звуци от недостиг на гориво. В 17.50 го изключихме. Това беше. Събота и неделя работа имаше за изваждането на кабелите, за дъното вече нямаше време. Надявах се долу всичко да е свършило, да са минали. Фотев се облече бързо и влезе да ги изкарва. Украйнците съобщиха, че на следващия ден тръгват.
По залез слънце започнаха да излизат. Първи беше Ивчо. Омърлушен разказа какво е станало. Първо него го е хванало ток, после докато приготвяли супи бензиновия примус пламнал и избухнал. Изобщо не могли да работят на дъното, били започнали да разширяват в подхода към "забоя".
Експедицията приключи, а дните ставаха все по странни...

09.07.- събота
Събудих се с мисълта, че чакаме "гости". Досъбуди ме телефонен разговор с вкъщи. Отново неприятности. Трябваше спешно да се върна в София. Помолих украйнците да ме изчакат и започнах да си събирам багажа. Кики и Невена бяха в Мугла и се качваха с оборудване, храна, бензин. Тръгнах с надеждата да ги засека по пътя. Срещнах на влизане в района на лагера Теодор и част от русенци. Бяха пътували цяла нощ и след прехода по обяд от селото до пещерата, не изглеждаха цветя. Тедич смънка нещо от сорта, че ще спят, а аз го помолих да изчака Кики който идваше. Незнам дали ме чу, видя украйнците и нали е на такава вълна (украйнска) отиде да се запознава с тях и да си говори. Май неможа, защото тръгнахме веднага. Освен мен и Цецо Остромски тръгна към София. С Кики не се засякохме, но в центъра на селото видяхме Академишката група - Коце, Светльо, Боби, Калина и Ду. Явно му се видяха симпатични, защото Андрей извади от раницата си таен и краен запас спирт около половин литър и им го подари с подробен инструктаж за ползване... Качихме се в буса и поехме към Смолян и автобуса. Към 18.00 бяхме в Пловдив, където се разделихме с обещание за скорошна среща, но на Украйнска земя. Качих се във влака. За мен приклучението бе приключило. Поне така мислех. По пътя ни настигна новината...

Целия екип на експедицията и клуб София
изказват най-искрени съболезнования на семейството и приятелите на
Венцислав Стоянов.
Нека почива в мир