Карстовият масив Арабика е един от най-големите и най-високи масиви в Западен Кавказ с височина 2500-2700 м и карстови площи на височина 1900-2400 м. Ограничен е от каньоните на реките Куту-Шар, Гег и Бзиб на север и изток, крайбрежието на Черно море на югозапад и долините на реките Хашупце и Сандрипш на запад.

Масивът Арабика има силно изразен карстов релеф. Повърхността му изобилства от многобройни карстови фунии, кладенци и шахти.

В резултат на активни спелеоложки изследвания, през 80-те години са открити и проучени няколкостотин вертикални пещери, около 40 от които са по-значими. Открити са две пещери с дълбочина от повече от километър. Опитите по оцветяване на подземните води показват една от най-дълбоките карстови хидросистеми в света с диапазаон над 2300 метра.

Експедициите от последното десетилетие доведоха до нови постижения. В Кавказ три пещерни системи преминаха дълбочина повече от километър (две от тях са с дълбочина над 1500 м).

От 2001 г. титлата световен подземен първенец принадлежи на пропастта – Крубер/Вороня (тогава -1700 м). През 2004 г. е преодоляна магическата за всички спелеолози дълбочина от 2000 м. През настоящата година дълбочината на пропастта нарастна на 2170 м. Потенциалът на масива не е изчерпан и има много перспективни пещери, които в бъдеще могат да надскочат този рекорд.  

През 1990 г. се провежда експедиция на иркутския клуб „Арабика”, по време на която е намерен тесен отвор, от който духа силно. След три дни работа на две смени са преодолени първите четири метра. Оттам продължава голям меандър, слизащ стъпаловидно надолу. Пещерата получава името Сарма (легендарен ураганен вятър, духащ периодично по езерото Байкал). През 1990 г. пещерата е изследвана до дълбочина -260 м.

През 1991 г. иркутски и красноярски спелеолози достигат до -310м.

Първата „следвоенна” експедиция е осъществена през 1999 г. от красноярски спелеолози, които успяват да открият ново направление на дълбочина -140 м и достигат дълбочина -350 м.

През 2000 г. съвместна експедиция на красноярски и иркутски спелеолози в „Новите части” достига до дълбочина -650 м, като проникването спира при голям 240 метров кладенец; при -20 м е преминато още едно разклонение на пещерата до дълбочина -280 м.

През август 2001 г. участниците от красноярската експедиция преминават разклонение до дълбочина -880 м, завършващо със сифон. По основното направление достигат дълбочина -1100 м.

През 2001 г. продължават съвместните изследвания на иркутите и красноярците, като успяват да достигнат -1542 м.

През 2002 г. се провеждат две експедиции. През август красноярска експедиция открива „сух ръкав” и достига дълбочина -1400 м. През септември съвместна красноярско-иркутска експедиция достига по „сухия ръкав” до дълбочина -1480 м.

През септември 2003 г. в Сарма се провежда красноярска експедиция. Изследвани са нови системи с разклонения на -1100 м и -1300 м, които не довеждат до по-голяма дълбочина.

През 2004 г. се провежда красноярска експедиция, която изследва перспективни места на -420 м, -750 м и -1100 м.

През септември 2005 г. красноярска експедиция успява да премине през „Сухия кладенец” до дъното на -1540 м. Открита е системата „Нов обрат”, по която се достига дълбочина -1550 м, като намиращият се в тази система кладенец от 70 м не е преминат.

През 2006 г. спелеолози от клуб „Арабика” преминават по „Нов обрат” до дъното на кладенеца, като по-нататък пътят е преграден с блокаж. На повърхността е започната работа по маркиране и описание на входовете, които са свързани помежду си. Направена е топографска карта.

Основна цел на експедиция „Сарма 2007” е да увеличи дълбочината на пещерата. В момента тя е на шесто място в света и има потенциал да стане най-дълбоката пещера в света, изпреварвайки пещерата Крубер -2170 м, намираща се в същия масив. По време на експедицията ще се извършват проучвания на още два странични ръкава, стеснението на -250 м и сифона на -880 м. Всички нови галерии ще бъдат картирани и добавени към основната карта на пещерата. 

Пещерен клуб „София” е наследник на пещерен клуб „Средец”, основан през 1985 г. Членове на клуба са участвали в редица международни прояви. Те са допринесли за проучването, картирането и изследването на пещери в България, Европа и Азия.

По-съществените експедиции са:

Сирия, 1988 г. – първата българска експедиция в този район. Проучени са и са картирани множество пещери, сред които легендарната Джоаит – 2600 м, най-дълга в Сирия.

Италия, 1988 г. – проникване в дълбоки пропастни пещери с цел техническо усъвършенстване.  

Дурмитор, 2004 г. – достигане до дъното на най-дълбоката пещера в планината Дурмитор – „Яма на ветрени бърда” -763 м, изготвяне на точна карта на пещерата и откриване на нови пещери в същия карстов масив.

Украйна, 2005 г. – изследване на едни от най-дългите гипсови пещери Озерная и Млинки (Озерная – 116 км, втора по дължина в Европа; Млинки – 28 км).

Франция, 2006 г. – проникване в пещерите Верно и Ден дъ Крол (Верно – 33 км дължина и 396 м дълбочина; Ден дъ Крол – 55 км дължина и 700 м дълбочина).

Украйна, 2007 г. – картиране и проучване на нови галерии в пещерата Кристална и пещерата Млинки.

Румъния, 2007 г. – проникване в пещерата Гринд -560 м с цел техническо усъвършенстване.

Албания, юли 2007 г. – проучване на пещерата Майа Арапит, разширяване на стеснение в странична галерия и продължаване на пещерата във височина.

Албания, август 2007 г. – продължаване на работата по пещерата, като се достига до височина от +200 метра, рекордно постижение на български спелеолози извън граница.