Пред нас са блеснали житата

окъпани от топъл дъжд

и ний вървим (4) нататък,

и няма край, и няма край на шир и длъж.

Ехо, ехо,

безкрайна шир и длъж.

Деца на светлата родина

от равнината и града

ний с твърди стъпки (3) ще преминем

през нашта млада, нашта млада свобода.

Ехо, ехо,

през нашта свобода.

И няма край животът бодър

и няма край любов, копнеж.

И няма (5) възхода

на героичната младеж.