Живяло е нявга в една страна бедно студентче с очила. На лекции то ходило, пиело боза. А вечер щом се върнело, си пеело така: Студентски години, чуден живот, таз вечер теренче, утре белот студентски години, защо сте само пет ах, защо не бяхте петдесет и пет. В квартира живеело, метър на два и с плавниците влизало, че влажничка била. Но нашият приятел, нали си бил бохем Колежките той водил и пеел тоз рефрен: Пролетта настъпила и плъзнали хормони и нашият приятел колежките подгонил. Хвърли две три въдици, Параскева клъвна и между целувките си пееха така: Но минаха годините кат наниз от пипер, завърши с диплом три и стана енженер (менажер) от работа от кво ли косата побеля и вечер с Параскева си пееха така: Години, години, труден живот, няма теренче, нито белот, години, години нямате чет, може би сте вече петдесет и пет.
|