В село Бреница, вино кара воденица

живота там е същински рай.

Ой, Марияна, моя малка Марияна

аз ще те чакам, чак до зори, до пет часа.

Жените там са лозя небрани,

а пък мъжете вечно пияни.

Децата там са ангели небесни,

а пък бащите им неизвестни.

Вечер в село Бреница

щом луната се покаже

Всеки гледа на намаже

с чуждо гадже.