След тежкия работен петък да напуснеш София ти действа като манна небесна. Както винаги пристигнахме късно през нощта. Настаниха ни на бунгалата и в 00:10 часа Никола Дончев мина да загаси осветлението навсякъде. Примерни както винаги ;-) в 9:30 часа и курсисти, и клубни членове бяха строени пред хижа Бачо Киро в пълно бойно снаряжение (каски с осветления, гащеризони, прониквачки, раници и чували за боклук). Няколко човека, които отговарят за обучението на курсистите, нарамиха тежки прониквачки с инвентар и тръгнаха да екипират учебните системи за следобедни занятия. Останалите се втурнаха да почистват пещерата Бачо Киро от всевъзможните боклуци. Освен туристическите джунджурии като гребенчета, токове от женски обувки, бяха извадени и неща на не дотам съвестни пещерняци - батерии, уплътнения на карабидки, фасове и други. Искрено се надявам хората участвали в последния събор за картиране на пещерата да нямат нищо общо, защото всички които познавам са съвестни и отговорни пещерняци. Открихме и праисторическа находка несрещана до тоз момент по нашите земи – розов юрски бронтозавър :-)

В късния предиобед, пълните с боклуци прониквачки и чували бяха изнесени до контейнерите за отпадъци. По учебните системи вече висяха правилно закачени въжета и курсистите запълзяха нагоре – надолу по скалите под строгия надзор на инструкторите си. Когато пещерата затвори врати за посетители двама видни с громилските си способности членове на клуба се спуснаха над входа на Бачо Киро да почистят скалите от падащи камъни. В името на безопасността на туристите бяха нанесени леки щети на магазинчето за сувенири, но нищо не е по-ценно от човешкия живот. Тъй като стана доста късно, скалата над моста остана за рано сутринта.

Настъпи вечер, месец изгря и всички седнаха на една маса да вечерят. Аператив, мезе, сладка приказка – изобщо културна история. Но по стар клубен обичай в един момент всичко се изроди. Забравили за примерното мото на експедицията и курсисти, и клубни членове се забавляваха така както могат само от ПК „София”. За съжаление нямаше торта, а и за летни игри си е студено. Смях, закачки (повечето просташки), блясък в очите, обяснения в любов. Изобщо веселбата беше пълна. Дори и нашия добър приятел Ками Ди (диария) се усмихваше, въпреки своите неволи.

Независимо от тежката вечер групата громили рано-рано се отправи да почисти скалата над моста от падащи камъни. В такива моменти проличава тъпотията и стадното мислене на групите туристи запътили се към сериозното и животозастрашаващо приключение наречено Бачо Киро. „Тези камъни от горе ли падат?”, „Защо не може да минем?” са въпроси които развеселяват, но също така могат да те изкарат от кожата ти. И когато миризмата от различни парфюми и звука от тракащи токчета станаха непоносими, хванахме курсистите за ръчичка и ги качихме над „прилепа”. Пуснахме системата и всички кандидат пещерняци се упражняваха в техника на единичното въже (ТЕВ). Късния следобед щастливи и леко уморени се натоварихме по колите и тръгнахме към Мордор. Доволни, защото си знаем, че дряновския манастир ще си остане винаги спасителната сламка за нас. Всеки път когато си поискаме можем да дойдем да разпуснем за няколко дена, а между другото ще свършим и някоя важна задача.