|
Площад Македония - село Гинци, маршрут доста любим за членовете на ПК „София”. Ранна съботна сутрин. Членове на клуба и бивши курсисти пиеха кафенца и чайчета на сборния пункт. Целта на експедицията беше изследване на предполагаемите места за свръзка на малката и голямата Балабанови....
Планът беше елементарен - Кики идва да разведе малка група из една от пещерите и вечерта се прибира в София за обикалянето на църквите (кръчмите). На другия ден, сиреч неделя, някой от вече запознатите с пътя до дъното води и другите които не са влизали. Всичко тръгна по мед и масло. По обед вече се събрахме на центъра на Гинци и се отправихме към мястото за лагер. Колите стигнаха на петстотин метра от избраната полянка. Бърза организация, и всички се втурнаха по задачи. Кой опъваше палатки, кой се грижеше за дърва за огрев, а някой с по-амбициозни планове се заеха с построяването на беседка. Разбира се мерака се изчерпа преди завършването и, но все пак имаше пейки около огнището и книга за оплаквания и похвали. Последните липсваха, но за сметка на това критиките бяха предостатъчно. Кики дойде точно навреме, събра група от седем човека и всички се втурнаха към Малката Балабанова. Останахме трима, който да посрещат гостите от клуб Академик и клуб Хелектит и да доправим лагера. Припръска ситен дъждец за кратко и после Райчо ни обля с последните си лъчи. Още по светло Кики излезе с трима бивши курсисти - Боби, Светльо и Ния. Последната беше по голи крачета и само заметната с полар на АСО. Видимо притеснени се чудехме какво се е случило и дали трябва да викаме полиция, но се оказа доста по-невинна случка. Всичките и дрехи били мокри, и на нея и станало студено. Бързо се присъединиха към вече огромния огън, хапнаха и започнаха да сушат мокри дрехи. Останалите в пещерата, Енчо, кака Тони и Владо, решили да стигнат до дъното и дали контролно време до десет и половина вечерта. Лагерът постепенно се изпълни с хора. Всеки извади вкусни месни артикули и започна да ги мята на прекрасно изглеждащата жарава. Малко преди да изтече уречения час тримата прониквачи се зададоха по пътя. Всички спокойно се разположиха около лагерния огън и хапнаха под акомпанимента на весели отминали историйки. Бърз план за другия ден и лека нощ деца. Христос воскресе - воистина воскресе!!! Разбира се графика, който съставихме предната вечер се разпадна още със ставането. Валеше бавно и напоително. Скрихме се под тентата на Яна и започна голямото чукане с яйца. На никой не му се ходеше в същата пещера да заведе останалите. Папи ни беше последна надежда, но той се огледа с мързелив поглед и каза „Копеле, сега ли?”. Стана ясно, че тази група няма да има водач, и ще се оправя самосиндикално. Двама човека (единият мързеливо, другата нетърпеливо) се заобличаха за пещера. Някъде към дванадесет и половина тръгнаха от лагера съпроводени от Светльо за водач до входа. Контролно време десет и половина вечерта. Едната ,мераклийката, и другият ,мързеливецът, бързо и акуратно стигнаха до дъното и започнаха дългото си пътуване към повърхността. Но устрема им беше секнат, къде от некадърност, къде от невнимание, на десет минути от входа, където се забиха в някакъв блокаж. След няколко часово лутане не намериха входа и решиха да обявят ситуацията за аварийна. Разпънаха си фолиото, гушнаха карбидката и зачакаха спасителите. Тъй като мързеливецът беше решил, че проникването ще е бързо, не беше взел нито примус, нито храна, нито бутилка с вода даже. Ако му беше за първи път щеше да има извинение, но в случая това беше пореден път и наказанието му трябва да бъде строго и несправедливо. Някъде към единадесет и половина се появи групата от смели спасители, натоварени с прониквачката за спешна аварийна помощ - шалтето и спалния чувал на мераклийката (никой не иска да си цапа чувала с чужда кръв), примус, топли напитки (безалкохолни), храна и няколко съчки за направата на шини или да си запалят огънче, по избор. Щастливи, че заварват пишман прониквачите живи и здрави, започнаха с шегите. Предположенията бяха три: да са се загубили по пътя от пещерата до лагера; мързеливецът да се е изръсил от някъде за пореден път и мераклийката да кърши пръсти над тялото му; и третия, по-вероятен вариант, да са се загубили из пещерата и да консумират връзката си, за да се стоплят. Е, почти бяха налучкали с последната версия. Кики, Владо и двамата аварирали се изнесоха към повърхността, а Папи и Енчо влезнаха да дезикипират. Специални благодарности от спасените към спасителите Кики, Папи, Владо, Енчо, и поддържащия ги екип: кака Тони и Светльо пред пещерата и Яна, Ния и Джо готвещи манджи в лагера. Няколко часа по-късно всички се бяха събрали около огъня облечени в сухи дрехи и хапващи топла храна. Идилия. В понеделник сутринта ясно слънчице огряваше над поляната. Всички събираха багаж и се стягаха да си ходят. Папи и Джо мислеха да ходят в Голямата темнота и събираха инвентар от хората наоколо. Пострадалите от предната вечер се навиха да ги придружат. Скоро лагера опустя и цялата тълпа се пренесе в центъра на Гинци. Час по-късно групата за пещерата бяха на входа облечени и готови за подвизи. Въпреки трудния входен тесняк пещерата се оказа приятно разтоварваща и невероятно красива. Малко преди десет вечерта и четиримата бяха навън. Хапване на крак около колите и лека полека към Мордор. Нямаше агънце, нямаше кебаци и кюфтаци, но имаше голямо физическо натоварване, показно как се действа при аварийни ситуации и малко чукане с яйца, тъй като повечето си бяха забравили техните у дома.
|
