С известно закъснение седнах да опиша тез паметни моменти от неколкодневната първомайска клубна експедицийка на Гинци.
По прогноза трябваше да вали, гърми, трещи из цяла България и едва ли не носа си от къщи да не подадеш... ма туй са 6 почивни дни, не е майтап работа и кат не става за яко амбициозни серизони дела решихме да ударим едно лежерно Гинци. Да пощъкаме из района, пещерки да потърсим – хоризонтална спелeология на туй му викат пък и малко работа да свършим. Нали сме си набелязали района ;-)
И така речено сторено.
В не чак толкова ранните утринни часове на 1вия май напускаме с кефец дъждовния Мордор. Стартовата компания включва: Джони, Влад, Лора, Тони, Ен4, Мита6ки, Боби, Светльо и разбира се Grand Father’s – Тони. За Grand father-совия и мотото на експедицийката по-натам :-)
Пристигаме в Гинци и по традиция омахваме кафенца, бирички и други шукаритети и отпрашваме към лагера. Съобразйвайки се с Mинчо Празников и празничната първомайска прогноза решаваме да ситоционираме лагера си до ловната хижа. Много стратегичски подход ;-) Както се уверихме в следващите няколко дъждовно гръмотевично градушкести дни. Оставяме колите и се започва извлачването на раници, палатки, приониквачки ... Добре се представяме като товарни добичета и заслужено почиваме докато си пооправим лагера.
Тъй де ма цял ден айляк се не стои и решаваме да правим обход – повърхностна спелеология димек. Намираме интересни местенца. Ен4 и Влад се захващат с проучвателно уширителна дейност. Останлите се помотваме покрай тях, след което продължаваме с повърхностната спелеология. Намираме още интересни местенца, но уфи безперспективни поне за момента. Завалява ни дъжд, обръща на град, прогърмява след което си продължава кротко и напоително. Решаваме, че е време да се прибираме към уютно виждащата ни се в тоз момент ловна хижа и си набиваме камшиците. Оставяме GPS-a за Ен4 и Влад и тръгваме напряко без път и пътека – шорткътване на туй му викат. До един момент добре, но рязко и внезапно се стъмни и започнахме нащо лутане из района. Добре че Джони излезна да светне иначе шяхме да обиколим за по-напряко през съседните баири и имаше да видим ловна хижа .. през крив макарон. Имаше малък смут абе там има някъв огън.. дали са наште?!?! А то кво да се окаже.. Grand Father-са докато оправял печката хукнал и той да види де се мотаме и както си бил с лопатката с жарава и опалааа подпалил лекинко коридорчето ;-) Влад и Ен4 бързичко пристигат и сичките мокри кокошки започваме сушене и пиене на съгревающи напитки. ГФ Тони изкара 1 кофа бобец и... повмирисан пресен чесън. Вика бе в градския транспорт нещо ме заглеждаха и не мен леко на чесън ми намирисваше ма де да знм.. някой може да е похапнал сутринта. Бобеца подкарахме яко на салатки.. ама чесъна пропуснахме ;-)
На следващия ден се разпределяме на групи: работарите Ен4 и Влад отиват да си довършват работата, а Боби, Лора, Светльо и аз отиваме към Радолова яма.
И тук следва разказа на Боби: „Тъкмо стигнахме и почна леко да вали – няма да се отказваме сега я! Обухме джаджите -дотук добре. Този път го няма Владо да ни екипира дупката, както беше до сега по време на курса. Аз и Светльо изявихме желание да екипираме(нали трябва да трупаме и ние опит). Разбрахме се аз да екипирам. Речено сторено почвам, оказва се че няма да ми стигнат лентите както съм тръгнал. Излязох, променихме малко подхода и така лентите стигнаха и аз започнах да се спускам по отвеса. Всичко хубаво, аз си се пускам и си гледам наоколо, проблемът е че не виждам нито спитове, нито нещо удобно, за което да мога да се вържа и да направя междинно закрепване. Поогледах се, наоколо никакви спитове( в последствие като четох описанието се оказа, че трябва да има). Като не знаем какво да правим, правим каквото знаем, а единственото разумно нещо, което можех аз да направя е да се върна безславно горе. Излизам пред очудените погледи на останалите. Както и да е, хората горе мокри, измръзнали, но пък весели. Казах какви са ми неволите, посмяхме се и решихме да се прибираме на топло да се сушим, пък някой друг път да се пробваме пак. Та така не успяхме да влезем в тази дупка. Като се прибрахме и казахме какво е станало, отнесохме по още някоя шега от останалите, но какво да се прави, нали трябва да има за какво да се бъзикаме :-)”
Та така задружно се прибираме групата на Шаро от Радолова и рабочий клас. Салатки, ракийки, майтапи и така до сред нощите :-)
На другия ден Джони, Лора и Светльо стягат багажерийките за към Мордор, а останалата част се стягаме за към Балабановите.
Супер яко временце.. слънцето се облещило и пече ли пече. Птички пеят, в частност кукувици и Grand Fathar-са решава че сега му е момента да догепи младо сочно девойчесто дупе.. ма в тез пущинаци де такъв късмет и то ясно ...се на Grand Father’s -ски ша мъ върви... На Малка Балабанова остават Влад и Боби, към Голямата отиваме Ен4, ГФ Тони и Кака Тони. Решили сме да установим колко силна е слуховата връзка между двете пещери. Влад и Боби са снабдени с чайна-майна пиратки Илиенско вносилище. Влизаме си по пещерите и се насочваме към предварително уговорените места. В уреченото време Влад гръмва нас ни разтърсва – звука е супер силен – кефим се и чакаме следващия уговорен гръм.. Минава уреченото време ма такъв не последва.. Ен4 се пробва с радиостанцията, но уфи връзка няма.. Изчакваме известно време и Енчистий решава че трябва да иде до Малката и да провери какво е станало... Прехвърляме различни апокалиптични сценарии, разбира се на майтап.. но все пак Ен4 поема натам. Уговаряме си контролно време за излизане и Адашите се захващаме да копаме. Междувременно си намерих тясна цепка доста перспективно изглеждаща, която ще трябва да се проучи.. ама друг път. Покрай копането и майтапите на Grand Father-са времето минава твърде бързо и почти наближава контролата. Почвам да го ръчкам ма туй е ГФ Тони и ръчкането няя мноо мноо шанс. Все пак се стягаме и потегляме и баш тогава отгоре цъфват Влад, Ен4 и Боби. Помайтапваме се още малко.. Разбираме кво се случило в Малката Балабанка как след 1вата пиратка станало тъмна и мътна индия и нямало шанс да се влезе в тесняка за уговорения 2ри гръм. Досъбиросваме си багажерийките и задружно излизаме навън. Следва походче през Лунния пейзаж, Тунгуския метеор та чаааак до Ловната хижа. А там Мита6ки направил геройска постъпка да спаси експедицийката от обезбиряване. Слезнал до селото и донесъл разни видове бирички, ракийки и цигарки за пушачите. (Smoke kills – виж ей тука: http://www.youtube.com/watch?v=5-FNFiGOX-k&eurl=http%3A%2F%2Fwww.antimult.ru%2Fmults%2Fantimult_smoke_kills.html&feature=player_embedded)
Следва сатндартната процедура, салатки, ракийки, бирички.. пълен айляк.
На следващич ден решаваме да помръхтим на слунчице, да дигаме лагера и да отпрашим някъде на друго място из бг-то. Речено сторено: събираме палатките, изчистваме яко ловната хижа и района, събираме няколко чувала с разнообразен боклук.... ииии Китен се обажда. Абе кво правите, нии сега тръгваме от Карлуково а Яна от София и умуваме накъде да ходим.. Е колко ни трябва.. Решаваме да останем. Тъй и тъй сме там, яко е и.. отново опъваме палатките :-)
Слизаме до селото да изхвърлим боклука и да заредим с поредното количество течно гориво за компанията ;-) Китен, Китена, Мира и Яна пристигат вечерта и веселбата е пълна.
На другия ден почти цялата банда решаваме да влезем в Сегуарота-та. Тъй и тъй са ни под носа. Отиваме първо в малкото, че според слуховете било малко с голееееми обеми и ей така набързо да го видим и след тва в Голямото. Естествено се позамотваме сутринта, че що да бързаме тооолкова време има пред нас а и дупката е ей на под носа ни и към рания следобед лежерно решаваме, че е дошло точното време. Е малкото Сегуаро, освен в началната си част с голяма галерийка, продължава по красив и малък меандър, след което се плъзва по теснячета и така до края. Та след пълзенето по тез широки обеми се завръшаме на повърхността с нови идеи. Видяха ни се разни перспективи тук и так та се позакопахме из района. Рекичката отбивахме гребахме камъни и пръст...
В туй време Grand Father’s отива да си довършва копането в любимата му Голяма Балабанова. Нарамва прониквачката и въоръжен с радиостанцийката потегля. От време на време замърсява ефира с позивни от рода на: „тук Тутанкамон до Пирамидата... В Лунното поле съм...Минавам Тунгуския метеор” ”Да ви е..а у дяцата”. Типично в негов стил забравя уширителя за тесняци и откривайки това пробваме да се свържем.. ама по законите на Мърфи обхват йок :-) Помайтапмваме се отново за Grand Father-сова сметка и продължаваме да си копаме из района....
Привечер ГФ Тони се задава с бодра крачка. Следват майтапи, базикни от наша страна „да идеш на баня без сапун..” и по-пиперливо-соленички, а от Grand Father-сова добре познатото ”Да ви е..а у дяцата” и така майтапосвайки се се събираме отново около лагерния огън. Последна вечер в района на ловната хижа. Времето отново се муси и ни понаплюва ей тъй за последно.
На другия ден следва лежерно събиране на багажерийки, слънцето пече, птички пеят, а нии увиии трябва да напуснем гинската идилийка и да се завърнем в Мордор.
И така до ново Гинци ;-)
Снимки може да видите ТУК
|