Действието започва, както обикновено, още в сряда на клубната сбирка. Владо агитира народа за съботно-неделно Етрополе, но на първо четене няма много желаещи. Аз (Борис) не знам дали няма да се наложи да работя през weekend-a и отговарям уклончиво на предложението. Разбираме се да се чуем допълнително и така.

В петък става ясно, че са се посъбрали желаещи за копане - Ния, Мила, Кики, Лора и ще се ходи натам.Аз поради разни ангажименти се налага да тръгна събота на обяд, за разлика от другите , които тръгват сутринта рано (класическото 8ч на Македония).

В петък около 22ч вечерта ми звъни телефонът. Гледам непознат номер, вдигам и чувам познат глас - Тони Брадата пита има ли планове за събота и неделя. Казвам му какво сме решили и той, съгласен да се присъедини. На въпроса дали си е сменил номера той отговаря, че гадните педерасти от М-тел му били спрели телефона, понеже не го бил платил.

Както и да е идва съботата и стигаме в Етрополе, по пътя ни звънят да докупим разни жизнено-необходими неща, като например големи пирони, оставяме колата и захапваме баира.След час потене сме горе при останалите, които вече са успели да премахнат камъка, който ни беше спрял миналия път. Копаенето продължава. Разделяме се на три групи – едната (Ния и Кики) остава да копае, другата (Лора, Мила и Владо) отива да картира една пещера, открита наскоро, а третата отива да екипира Благова яма.

Комуникацията беше на ниво, и скоро по радиото се започна... „някой може ли да дойде да копае", „... а някой да донесе перфоратора от Благова", „... абе на никой от картировачите ли наистина не му се копае..." . Ния и Тони се бяха разработили.

Аз бях в третата група с Кики, бяхме взели 90м въже и то свърши на 15-тина метра от дъното. Както и да е, излязохме по тъмно, другите и те бяха приключили с работата си и се събрахме пред лагерния огън. Времето топло, ядене, пиене, както си му е редът. Всички споделяха емоциите от деня и кой какво е свършил.

На другата сутрин ставаме, закусваме и съвсем мързеливо почваме да се приготвяме за работа. Планът е Кики и Ния да влезнат в Благова за да разекипират и да разгледат красивите части, а останалите да продължат с копаенето на въртопа. Докато се приготвим то стана 12ч. Както и да е, влязохме и продължихме с обичайните „Дай кофата”, „Вземи кофата” и т.н. По едно време работата потръгна и през едно процепче се показа нова галерия. За 15-тина мин успяхме да разширим дотолкова, че да може да мине човек. Откри се доста обемна зала, като се има в предвид теснотиите, в които се завирахме и копаехме до този момент.

Владо слезе първи, аз го осигурявах отгоре. Преодолявайки няколко метра на камина, той слезе на дъното на залата и започна да се оглежда. След малко и ние бяхме при него. Оказа се, че блокажът, в който работехме до този момент си продължава и надолу. Започнахме да работим още за вадене на камъни и проправяне на път, но вече взе да става късно, пък и ние бяхме поуморени. Решихме да излизаме, пък следващият път да продължим с работата. На излизане един тесняк се оказа малко по-тесен, отколкото си мислех, та се наложи Владо да ми помага, правейки ми изкуствени стъпки, да мога да се стъпя накъде, за което му се отблагодарих стъпвайки му на лицето. Излязохме от дупката много кални, но много доволни. Вече обектът, в който работехме беше станал ДУПКА.

Аз и Лора се изстреляхме скоростно към София,защото аз в 18ч трябваше да съм на гарата, а другите останаха да перат инвентара. Малко кофти постъпка от наша страна, но обещавам следващият път това да се поправи.