Събота 8ч сутринта е , аз съм на площад Македония, очаквайки спътниците си Ния и Вили. Те не успяха да ме изненадат идвайки на време, но след нормалното закъснение сме в колата и пътуваме посока Карлуково. Планът, който аз си бях намислил,  беше следният - след като стигнем около 10ч  да  влезем в пещерата Голямата вода и след това да присъстваме на църковния брак на Кари и Жоро, който щеше да се състои в Проходна.

Стигнахме благополучно към 10 30ч и аз осъзнах, че няма да е много приятно да се появим на сватбата кални, та затова решихме да отложим малко влизането в дупката. Имахме да убием около 2ч  докато дойдат сватбарите, та се отдадохме на припичане на слънце и на  разходки в района. По едно време взе да става скучно и пуснахме една система на малкия вход на Проходна и се пораздвижихме. Около 14 30ч дойдоха сватбарите.  Те бяха решили преди да ги венчаят да пуснат рапел заедно  от Окната.  Аз се включих в организацията, помагайки на Ицо да екипира системата, по която щяха да се спускат младоженците. Пуснахме въжетата и церемонията започна. Интересна ситуация - Менделсон в Проходна, младоженци с костюм и рокля пускат рапел пред очите на недоумяващите  гости.  Аз до последно бях горе , и когато те започнаха да слизат набързо слязох долу и се оказах единственият гост на сватбата, който е с джаджи и каска, но нищо де, погледаха ме странно пък спряха.  След церемонията последва традиционно ядене и пиене в Пещерният дом.

На следващият ден станахме към 9ч с нагласата да ходим на дупка. Вили се отказа да влиза и групата се редуцира до мен и Ния. Пооправихме багажа и към обяд намерихме и дупката. Ния изяви желание да екипира , речено сторено. Бяхме на входния отвес, тя няколко метра под мен екипира и изведнъж чувам писък и викове. Не бях забелязал да е станало нещо, за да причини тази й реакция.

Ще пренеса разказът около година по-рано, когато още като курсисти влизахме в една дупка до Лакатник. Тогава Марина спускайки се надолу, беше кацнала върху едно умряло добиче  - овца, от което последва бурна реакция във викове.   Е този пък се оказа не овца, а змия. Ния беше видяла змия на дъното на входния отвес и това я беше притеснило.  Решихме тя да излезе за още една прониквачка,  а аз да сляза и да сложа я в нея  и да я извадим. Взех втората прониквачка и слязох долу, но  не можах да намеря гадинката. Беше се скрила някъде. Поогледах се наоколо и взех да екипирам надолу. Пуснахме и вторият отвес, долу намерихме още едно змийче, но не беше живо. Екипирах и последният отвес и слязохме.  Стигнахме до реката и първият сифон. Седеше си пилотното въже на водолазите. Ние се повъртяхме десетина минути и решихме да излизаме. В този момент Ния видя пак едно змийче и  то беше живо.  Бяхме на около -60м.  доста интересно място да срещнеш подобно животинче. Планът беше същият, Ния се качва, пуска ми прониквачката (защото я бях оставил преди отвеса)  и аз  излизам нагоре със змийчето в прониквачката. И така, влязохме двама, излязохме трима. Поснимахме се и пуснахме гадинката да си върви, а ние в колата и към София. По път в Румянцево на реката  изпрахме инвентара  и се прибрахме.