|
Идеята първоначално тръгна от "3 в 1", само че не кафето... Писахме на хърватите преди доста време, и им го предложихме. Те обаче не харесаха "3 в 1", и учтиво ни отказаха, но ни поканиха да идем на тяхната експедиция “Лукина яма 2010”.
Лукина яма е най-дълбоката пещера в Хърватска (-1392м). Намира се в природен парк Северен Велебит в планината Велебит на адриатическото крайбрежие. Проучвана е основно от 1993 до 1995г. Съвсем близо в района са и другите две най-дълбоки пещери - Словашка яма (-1320м) и Велебита (-1026м)
И така след доста кореспонденция и преговори с Лука (ръководителя) дойде деня Х – 22 юли, за отпътуване към Хърватска и експедиция Лукина яма. Бяхме само четирима: Джу, Владо, Енчо и Тони.
Ето дългия дневник на експедицията, воден от Владо, и много снимки:
 22/07/2010 – Ден 1, четвъртък
Събираме се с Енчо, Тони и Джу около 16:00, пазаруваме от Метро, донатъпкваме багажа, и потегляме към 19:00...
23/07/2010 – Ден 2, петък
В 04:00 влизаме в Хърватска и започваме да разглеждаме картата. Решаваме да спестим част от магистралата, и минаваме директно от Шишак към Карловац.
 Джу предлага да видим Плитвичките езера. "Нещо като Крушуна", само че 100 пъти по-голямо. Речено, сторено, и в 9ч сме там. Откъсват ни се от сърцето по 15 евро, и влизаме да разглеждаме. Невероятни водопади, и езера пълни с рибоци и патоци. Кристална вода, искаше ни се да се гмурнем... И доста туристи имаше по пътечките. И нито едно боклуче, което да подритнеш небрежно в езерото. За това замеряме рибоците с чипс. Едно от езерата го преплаваме с корабче за 15 мин. Заслужава си да се види мястото.
Отиваме до Свети Юрай да се топнем в морето. Докато се оглеждаме ни спират местните ченгета, и започват да ровичкат из колата с интерес, а пък Тони им обяснява поучително:
- “Рибари?” - гледат един гумен ботуш, и дали не сме скрили нещо в него.
- “Не, спе-ле-о-ло-зи, екс-пе-ди-ция”.
- “Ааа, ясно. А, това, Моторола?” – полицайката взима GPS-а
- “Ги-Пи-Ес, за навигация”
Тъй или иначе, до де ни проверят минава сума време, но поне ни упътват за пътя към Красно Полье.
 Плуваме с Джу до едно близко островче, и замръзваме още на половината път. После разбираме, че това било най-студеното място на крайбрежието.
Спираме по пътя към Красно да нощуваме. Започва буря и се скриваме в колата. По някое време полуопънатата ни палатка прелита през колата и отива в храстите...
Плющи дъжд, върви ни по вода.
24/07/2010, Ден 3 – събота
06:00ч – до палатката лае досадно бодро псе. С Джу ставаме отвратително рано. Мотаем се до към 09ч, стават и Енчо и Тони.
 Срещата ни с хърватите е в 11ч в Красно. Малко преди това се паркираме на нещо като площад, слагаме една каска на колата и зачакваме. Лука(ръководителя) праща СМС, че ще закъснеят с 1 час.
По някое време минава моторист с раница и ни заглежда с интерес. Оказва се техния Игорье, но по на младини. Приказва съвсем като нашия.
До към 12ч се събираме и запознаваме всички и хващаме пътя към лагера, на около ½ час с кола. Лагера е супер, с къщичка, поляна, кладенец... Всичко необходимо на автоспелеолога. Даже и кенеф със седалка с рибки. Нищо общо с миналогодишната Словения. Само студена бира нямаше. Е, и поляната е мека и тревиста, но с доста малко равни места за голямата ни палатка. Подреждаме всичките провизии и инвентара в къщата, и сядаме около огъня.
Лука ни строява и се започва с организацията. Всеки ден ще има двама дежурни, ще готвят, водят дневник, ще следят телефона... Всяка вечер в 20:00 ще има разбор и Лука разказва плана за утре. Лукина яма е с ледена тапа, така че ще се влиза през Трояма. Групата Бугари с 2 броя Марио ще влезнем в Лукина яма да откопаем стационарното въже от леда за да може да се използва. Трояма е екипирана до към -160м, друга група ще продължи се екипирането.
25/07/2010 – Ден 4, неделя
Закуската е от 08 до 10ч, доста щедро.
 Към 11:30 потегляме всичките групи. С буса отиваме до началото на пътеката, за да спестим 20мин. ходене. Пътьом качваме и голяма част от инвентара и го складираме под навес до входа на Трояма. От пътя до Лукина са 25мин баир, и още 5 до Трояма.
В Лукина влизаме на 2 групи по 3 души, за да не мръзнем долу. С двамата Мариовци откопаваме въжетата, работата се оказа лесна. Всичките после слизаме до малка зала по-надолу, с невероятни ледени образувания.
Отиваме до Трояма да оставим багаж. Казват че има проблем с екипирането заради опасен лед, и търсят как да го заобиколят. Заедно с Ана отиваме на обход по терена наоколо от 16ч до 19ч. Намираме 6 нови пещери(с партизански имена V01 - V06), и засичаме за всеки случай координатите на няколко познати.
Към 18ч засичаме Марта и Далибор от група Спелеотелеком, които опъват кабела от лагера към Трояма, кажи речи по птичи полет. Зарадваме ги с новината, че от там идваме, и ги чака яко обикаляне на валога и няма да им стигне кабела.
В лагера слизаме в 19:30. Утре ще продължим с обхода и ще картираме някои от намерените.
26/07/2010 – Ден 5, понеделник
Джу отива да помага на двама хървати да екипират.
Ние с Тони и Енчо, двама англичани (Питър и Фло), и 3 хървати отиваме да прегледаме вчерашните пещери.
 С Тони, Енчо и Мариан влизаме във V02. Голям входен отвес с отвор 6х10м. Бия два спита и слизам върху голяма пряспа. В единия край покрай снега има продължение. Пещерата всъщност си е все с размера на входа, но е почти изцяло запълнена със сняг и лед, който се топи и тече вода. Още 2 спита и слизам 15-20м. Надолу става опасно, пълно е с трошлив лед, и 1-2метрови сталактити. Картираме до -36м и излизаме. Пещерата си продължава, но трябва да се погледне пак по-късно.
Другата група са били във V03, картирали са до -30м и са спрели до тесняк и ледена тапа. Също може да продължи.
Енчо влиза във V01, оказва се цепка широка 1м, която свършва на -25-30м. Не я картираме.
Продължаваме с обхода и засичаме още стари пещери.
27/07/2010 – Ден 6, вторник
Пещерата е екипирана до -650. Ще се вкарва багаж, и ще се картира до -380.
 Някои от ТАП-овете не работят, и няма да има телефонна връзка. Няма да се правят подземни лагери все още.
Енчо, Тони и Джу продължават с проверката на новооткритите дупки.
13:30 - влизам с Лука, Роби и Чуки да внесем 8 прониквачки до -380. Лука и Роби ще картират от там към изхода, а Дарко и Марио от входа, докато се срещнат.
До 17:00 закарваме багажа. Пещерата не е трудна, има 2 малки меандъра, и 1 по-тясно място, лед до -180м. Хапваме, и Чуки тръгва навън, а аз оставам да видя как картират съседите. Помотавам се час-два, и излизам. В 22:00 съм в лагера.
Енчо, Тони и Джу са проверили V04, но е свършила на -20м и не са я картирали. Намерили са друга немаркирана, свършила е на -10м. Прибрали са се към 19:00.
Картировачите от Трояма се връщат към 01:00. Плана за утре не се знае.
28/07/2010 – Ден 7, сряда
За днес има “Велики план”. Пет групи по 2-4 човека ще влезнат: I - да екипират до -1050; II - да направят Бивак 2 на -990; III - да прекарат телефона до там; IV - да направят Бивак 1 на -790 и да свалят багаж до Б2; V - да свалят багаж до Б1. Междувременно и ще картират под-380. Групите ще взлизат през ½ - 1 час.
Лука влиза с една от групите, и ръководител остава Чуки.
Енчо, Фло и аз сме в група V. Ще занесем висящ бивак и 500м въже до Б1 и ще излезнем.
Джу е в група IV – ще строят Б1, ще свалят нашия багаж до Б2 и ще спят в Б1.
Тони, Питър и един хърватин ще идат да проверят какво се случва в пещера “Мерцедеса”. Над Трояма е, и би могло да има връзка с нея, но преди е имало лед.
 14:00 – мотаем се и дремем, ще влизаме с IV към 19:00.
18:30 – пред входа сме. Срещаме група “Мерцедес”, Тони се е спуснала в трите разклонения. Две са с ледени тапи, третото продължавало, но много тясно.
19:25 – влизат IV, ние 15мин. след тях.
След 10ина минути настигаме Марта, която малко се затруднява с двете прониквачки, към -250 и Матия, който си прибира едната изпуснатата прониквачка. На -600 настигаме и остатъка от IV, и настава тотално задръстване. Някой от екипиращите е забравил анкерите в лагера и организацията Велико си е ебала ... Всичко се бави.
Пещерата е безопасно екипирана, дублажи, подвеждания, отклонители... както си трябва. Само че на някои отвеси хич не са мислили за удобството. Няма парапети, само огромни пандюли...
29/07/2010 – Ден 8, четвъртък
01:00 – стигаме в Б1 (за около 5 часа). Точно опъват две шатри. Бивака е в равен меандър, дълъг 20-30м, широк към 3м.
Оказа се, че четири човека си били изпуснали прониквачките по отвесите, на кой карабинера се отворил, на кой въженцето се скъсало...
Правим сефтето на новата шатра за да хапнем и починем.
02:15 - потегляме нагоре (Аз, Фло, Енчо). Фло катери доста бавно, така че не си даваме зор. На места телефона минава през въжето, чудно как не сме го скъсали до сега. Привързвам го настрани на едно място.
На -300 чувам “хейлоп” (тяхното “пау”). Бахму, кой пък влиза в 05ч сутринта. Оказва се Далибор, който поставя прибори и прави измервания на температура, влажност, течения... Легнал си е на една площадка в чувалчето и дреме.
 08:00 – излизаме и тримата, и се обаждаме на буса да ни вземе от пътя.
Остатъка от деня Енчо и аз почиваме. Дремем до късния следобед. Джу още е в пещерата.
Тони с Мариан през това време са били до хижа Завижан над лагера, пробвали са местната бира, и са се разходили по еко-пътеката.
Вали слабо.
Телефона е хубаво нещо, върви чат постоянно. Да се намират дежурните и кибиците на работа.
30/07/2010 – Ден 9, петък
Утре, в събота, би трябвало да влезнем с Джу, Енчо и други да свалим водолазното оборудване до дъното, с преспиване в Б2. Ще носим 6 бутилки (викат им “боци”) по 20 кила, 20-30 кила олово, и още няколко тежички неща.
Пак почиваме. На Тони много и се влиза в Трояма, и с Питър отиват да свалят торба с провизии до -380.
 Ние с Джу и Енчо отиваме до х. Завижан. Яка мъгла, гледки никакви. Ръси дъждец и е студено.
Лука променя плана, заради дъжда все още има вода по отвесите и не е екипирано под Б2. Ще влизаме в неделя, а в събота ще се разходим с Матей (техния председател) до няколко нови дупки да ги проверим.
Роби казва, че Далибор е свършил с някои от измерванията. На входа при -180м е 0.7 градуса, там е най-студеното. До Б2 на -1000 става по-топло, цели 3.5 градуса.
Чакаме Тони и Питър, и пием разни видове местна и българска ракия.
Говорим си с Матия за Албания, оказва се, че са били в Бога миналата година по времето на клубната ни експедиция.
11:30 – идват Тони и Питър. Тони в еуфория и ухилена до ушите, дупката я е изкефила много. Не са много уморени, и оставаме до към 01ч.
31/07/2010 – Ден 10, събота
Тони е дежурна с Марио 2.
Цяла нощ и сутринта вали. Явно няма да ходим никъде. И влизането в Трояма се отлага.
 Към 11ч една група се натоварваме на буса и отиваме до град Сень (Senj) да разнообразим. Трябва да се купят още провизии. Някои даже се и изкъпаха, ама не ни , че има душове за да си вземем кърпи. Моткаме се из града, и отиваме всите бугари да разгледаме крепостта-музей. Не е голяма, но е запазена и реставрирана добре. Била е от 15в. от войната с Турция и не е била превземана. Вътре има изложби на носии, фрески, оръдия, история...
Тони е скучала цял ден, и са приготвили най-екзотичната вечеря до сега. Подлютен боб по мексикански, гулаш, и нещо вегетарианско и соево. Всички гледат с гладни погледи, и току някой бърка в тенджерите. Боба ги изненадва леко, погледите от гладни стават сълзливи, и всички рупат здраво хляб.
Няколко човека са ходили до Трояма и пътьом са качили боците. Евала.
Прогнозата е времето да се оправя от утре.
Чуки обяснява, че има 15 човека в пещерата, и 44 навън. Цяло стадо пещерняци, в което 4 българи, 2 англичани, 5 словаци и 7 испанци. Испанците са си на отделна експеция и си бачкат по тяхната пещера.
01/08/2010 – Ден 11, неделя
Не плющи дъжд, грее слънце. Супер.
Последен/пореден план: Влизаме утре в 08:00, ударно слизаме до дъното, оставяме багажа, спим в Б2 до насита, и излизаме. Интересно звучи, сериозна разходка ще е. Двамата водолази, Роби и Чуки, ще влезнат днес и ще почиват в Б2. После заедно с нас ще слезнат до дъното.
 Понеже пак е почивен ден, отиваме с Матия до новите пещери, които са намерили миналата година. Водят ни той и Ветер, и сме голяма група, 18 човека.
Оказват се една до друга на 20ина минути над Трояма. Джу екипира една, аз друга. Картираме ги набързо, и двете свършват с ледени тапи на -20м, както повечето тук. Другите две ги проверяват хърватите, и те са малки.
През това време, като за финал, хърватите намират друга по-голяма пещера малко нагоре. Някой е влезнал с 25м въже, но е свършило. След това камък падал 3-4 секунди. Матия, Ветер и още някои остават да я допроверят и картират, останалите се връщаме в лагера.
Там подредени и надписани има още пет торби водолазна екипировка. На едната пише “тежест”  . Пълна е с олово, но и другите си тежат толкова даже и без надпис. Няколко човека ще ги качат до входа, за да не се морим ние утре сутринта.
Матия и Ветер се връщат към 24ч, дупката е свършила безславно на -30-40м, но са картирали дълго време. Имала е хоризонтална част.
02/08/2010 – Ден 12, понеделник
Денят за голямото, дълбокото влизане. Ставаме към 06, закусваме и потегляме. Групата ни е от 10 човека: Маринко, аз, Енчо, Джу, Фло, Зоран, Матия, Ветер, Лазар, Руджър (влизаме горе голу в този ред).
На входа спретнато са подредени 9 торби по 20ина кила. Четири от тях са с боци, увити в шалтета и осигурени с по още едно въженце. По 200 атмосфери са, няма да можем да ги упътваме с шутове, както обикновено. Дано никой не си изпуска прониквачката, като предишното влизане... Освен тези си носим и наш багаж, и някои ще са с по две прониквачки. Тези с бутилките ще носим само тях.
09:30 – влизаме. Веднага започва да се чува “дзъънннн” от чуквания на боци в скалата. Маринко е пред мен, и като голям ентусиаст е взел боца и още една прониквачка. Зор му е и ги лашка като хамалин, а и помощ не иска. По едно време винтила се отвори, и се понесе звучно “цсссссссссссс”. На -400 го убедихме да остави едната торба.
Всичките са със стоп-десандьори. Странно, че никой не ползва педал за да си откача късия осигурителен при слизане, набират се яко по закрепванията.
Пътьом засичаме 6-7 излизащи и се разминаваме по закрепвания и площадки. Як трафик.
 От Б1 взимам още една торба със спални чували, за да можем да спим всички долу. От там до Б2 са само 200м. Слизаме и срещаме Роби, Чуки, Далибор, Дарко и двама биоспелеолози.
Измислили са още по-нов садистичен план за нас, понеже времето пак се разваля:
- слизаме до дъното, там чакаме 5-6 часа да гмурнат сифона, и връщаме цялата екипировка до Б2. Та какво са 5-6 часа, топличко, пясък, все едно сме на плажа.
- има и друг вариант: слизаме до дъното, оставяме ги да гмуркат, и се връщаме в Б2. Почиваме там няколко часа, после пак до дъното за да качим всичко до Б2. Има няма 400м.
В крайна сметка се решава за вариант 1, но взимаме и шатра за да е по-топло.
От Б2 до дъното е “велики потрес”. 150м чист отвес с падащи камъни, гадни пандюли, стари закрепвания от 1993г. Бързали са с екипирането надолу, обаче за уморени хора с тежък багаж няма да е лесно.
20:00 – на дъното сме (10.5 часа от тръгването). Снимаме се с клубната тениска за спомен и опъваме  шатрата. В нея има място за 3-4 човека, а ние сме 8-9. Отвън се оказва по-добре, като гушнеш карбидката. Роби и Чуки подготвят екипировката
11:20 – гмуркат се и след час и нещо излизат. Минали са 135м навътре, и са злезнали -21м надолу. От там започва вертикален кладенец, но е станало прекалено дълбоко за сместа, която имат.
Има добра новина, бутилките и оловото ще ги оставим, така че ще е по-леко нагоре. Тях ще ги вадят словаците.
03/08/2010 – Ден 13, вторник
02:00 – тръгваме към Б2, в 06:00 сме горе с Джу. Енчо е тръгнал малко по-късно и пристига след половин час. Зоран и Лазар тръгнаха преди нас, и вече къртят. Приготвяме чай и малко храна за нас и идващите от долу, и към 07:00 лягаме. Окупирахме една палатка с три свързани чувала, таман като за нас.
10:30 – ставам да правя чай и кафе. Пълно мъртвило е, някои са тръгнали нагоре, други къртят. Появява се Роби от долу и се хвърля на чая. Енчо, Джу и Фло стават към 12:00. Закусваме и оправяме карбидки и багаж.
13:50 – Роби тръгва към Б1
14:15 – останалите 4 тръгваме към Б1, стигаме в 15:30. Горе са Роби и още трима хървати. Слезнали са до там и ще се качват.
16:00 – Джу потегля. Първото прехвърляне е на 50м, и оставаме в шатрата да чакаме “свободно”. Звънка телефона, и казват, че трябва да изчакаме, защото преекипират между -400 и -600м. Там системата минава по каскади през водата.
17:30 – аз и Енчо тръгваме. Засичаме преекипиращите точно като приключват, и също тръгват нагоре. Смесваме групите, и няколко пъти си сменяме местата.
Участъка с водата вече е добре, само че е 200м чист отвес, без ни една площадка.
23:00 – излизам навън. До 24:00 идват и двама хървати и Енчо.
24:00 – в лагера сме, и сядаме да отморим. И тука е мъртвило, почти всички спят. Снощи е имало голям купон до зори, но сме закъснели.
04/08/2010 – Ден 14, сряда
Група “Муле” почива. Уви, края на експедиията се вижда, и леко стягаме багажа.
 Тони ще влиза с една разнородна “интернационална” група до дъното за да вадят бутилки и други неща. Двама англичани (Питър и Тони), трима словаци, хърватин, чех и още разни. Почти не се познават, но поне Тони с Питър се движат в групичка. Някои са в добра форма, други хич.
11:30 – група “интер” тръгва от лагера, най-вероятно към 12:30-13:00 са влезнали.
19:00 – с Енчо отскачаме до Трояма да си свалим багажа.
23:00 – обажда се Тони от Б2 за да пита на къде е пътя. Само с Питър и един словак са, другите са напред.
Енчо остава с дежурния Марио 1 да спят до телефона.
05/08/2010 – Ден 15, четвъртък
Никаква комуникация от група “интер”, ни от дъното, ни от биваците.
10:00 – Лука търси Б2 и се обажда Тони. Към 04-05ч са се качили от дъното в Б2, и са легнали да спят. Тримата словаци с една боца са тръгнали към 09:00 от Б2 нагоре.
Тони изрежда всички провизии, които има в лагера, за да се свалят още.
Ще закусват, и към 11:30 ще тръгнат да излизат.
С Енчо и Джу решаваме да се разходим до най-високите върхове в Северен Велебит – Велики и Мали Райнац, които са точно до лагера. Според хърватите там пещери не са търсени много, може и да намерим някоя.
 11:00 - Хващаме нагоре директно през баира към Велики Райнац (1677м). Времето е приятно, и гледките също. Качваме се за около час. От горе се вижда морето, и няколко острова. Има печат и тетрадка, записваме се в нея като участници в експедиция “Лукина яма 2010”. Денивелация над 3000м (от -1392м до 1677м).
От там поглеждаме картата, и хващаме пак напряко през гората към Мали. Той всъщност е най-високия връх в Сев. Велебит (1699м)
Почти веднага попадаме на една пещера посред гората, досущ като нашите. Просто дупка в земята. Хвърлихме няколко камъка по точно определена траектория, и я изчислихме, че е -20м. Засекохме и координатите за в бъдеще и продължихме.
13:30 - Засичаме петима хървати, които се канят да проверят две нови пещери.
То бива бива открития, но с мярка, това по няколко на ден.... После трябва да се спускаме в тях, да картираме...
15:00 - С малко храстинг и катерене стигме до Мали Райнац. Пак печат и пак тетрадка. Повече пещери не намираме. От там хващаме по маркираната пътека надолу.
 Пътьом срещаме и групата на Ана във въртоп до пътеката. Проверяват друга пещера (05-0220). Изглежда да е поне -40-50м, но няма да им стигне въжето.
17:00 – стигаме в лагера, където са само тримата дежурни, и започваме да стягаме багажа.
От група “интер” няма новини. Трима души са влезнали за към дъното в 14-15ч. Други петима новобранци са ходили до към -300м и излизат.
20:00 – появяват се двамата братя словенци, които приличат на рецидивисти. Другите са някъде назад.
 През различно време излизат чех, англичанин, новобранците.
24:00 – най-накрая с буса се появяват и Тони и Питър. Излезнали са в 23:00. Тони е изморена и въодушевена, както обикновено. Казва, че не се е преуморила, нито и е било студено.
Сбогуваме се към 02:00, с който е буден, защото утре ще тръгваме рано.
06/08/2010 – Ден 16, петък
 Ставам в 05 и нещо. Студ. Два елена притичват на хвърлей камък от палатката. Пейзажа е невероятен, с лека мъгла. Да знаех, че се виждат такива неща, щях да ставам по-рано.
След малко стават и другите, и в 08:30 заминаваме.
В 10:00 сме в София
Докато бяхме там, все още не беше сглобена новата карта. След като се върнахме в България, хърватите ни писаха, че са продължили с гмуркането на сифона до -40м и продължава още надолу. След новата картировка, пещерата е станала -1421м, заедно със сифона, което я нарежда на 15то място по дълбочина в света.
Догодина най-вероятно ще има нова експедиция там.
|
