Кратко или не толкова описание под формата на дневник на Албанското ни похождение към края на септември.

21.09

Жорката минава към 14 и нещо да ни забере с Енч. Следва обиколка из София: офиса му, Руми, пазаруване, смяна на кинти, Мечков и към 19:00 потегляме от Мордор. Гадни задръствания и към 20:00 вече сме на път.

Минаваме Македония среднощно и влизаме безпроблемно в Албания.

22.09

Рано сутринта към 6:00 сме в Шкодра. Хапваме бюрек, пием кафенце. Следва смяна на кинти, пазаруване от шкодренския пазар... Всичко е толкова шарено :-)

Потегляме към Бога. Намираме супер място за бивак за вечерта. Готина зелена полянка с езерце с алпийски тритони, огромни водни кончета, червени риби и кво ли не. Помотваме се наоколо да огледаме наличните пътища за по-добри подходи... но засега това е най-добрият.

С Енч се разхождаме наоколо да огледаме пътя към Радуима за следващата сутрин. Да не губим височина се зачукваме по някви улеи... катерене, сипеи накрая след стабилен храстинг слизаме до голяма полянка на височината на нашия бивак. А там си има и читава пътечка, по която се връщаме за около 30 мин. Е пътечката отива към Тет, но поне от бивака до поляната ще сме бързо без излишни перипетии на сутринта, а от там ще дирим читав подход.

Проверяваме дупки по пътя.

Ракийка, приятна вечер с голяма луна и спаваме.

23.09

Ставаме рано. Кафенце, стягане на багажерии. Следва добър преход съчетаващ елементи на отвесни полянки. Качваме се вече във „високата планина”. Намираме читаво местенце за лагер. Разчистваме камънаци, опъваме палатки и тента, хапваме и потегляме да търсим пещери из района.

С Енч потегляме към близко връхче с красива стена. Започва се едно катерене да си такова таковата... Зачуквам се класически – ни напред ни назад. Е, напред е по-ок... Бавно и мъчително траверсирам към нещо по-перспективно. Така де, измъквам се от „ситуацията”. Продължаваме нагоре. Стигаме върха, ма там няма плато, ми само отвесни скали. И разбира се – супер гледки към долината и Тет. Връщаме се да проверим цепките, които набелязахме на качване. Кроки ;-) Привечер събираме инвентара и потегляме към лагера. Низ от сипеи и прагчета, ама е доста по-читав път от този на качване.

Другата група: Мечков, Жоре Стайче и Руми са се качили на една премка вдясно от Радуима и са открили плато с много цепки. Проверили са 2 дупки. Групата е силно въодушевена. Има много цепки за проверка. Идеята е на сутринта всички да идем там и да проверим каквото успеем, а другото да GPS-нем.

Хапваме, пийваме малко люта рачия (албанска ракия и албански люти чушки)... и по чувалите.

24.09

Ставаме към 7 и кусур. Стандартно: кафенце, закуска и Райко се показва и постопля лагера ни. Стягаме се и потегляме.

При обхода на платото Руми намира перспективна цепка: „Пуснах едно камъче и то прави туп, туп, туп... и изчезна звука...”

Жоро Стайчев пуска перспективната дупка и въжето му свършва... около 70 метра. Кефец. Пещерата вече си има име: TB36RU. Влизат Енч и Мечков с още около 70 м въже. Пускат до към -100 и виждат, че пещерата продължава яко надолу. Хвърлят камък, който просто лети и звука се губи. Преценяват, че има отвес поне още 100 метра. Еваларката. Добра перспектива ;-) Входа на пещерата е на 2226м надморска височина. Ще се бачка яко тук.

Яко изкефени тръгваме да си събираме лагера, че времето почва да се поразваля и трябва да се изнесем на читав път с колата преди това.

Пием по биричка в Бога. После on the road again. Спираме в малка борова горичка. Следва салатка, доизпиване на лютата рачия J Вечерта завалява дъждец.. ама ний сме вече в цивилизацията ;-)

25.09

Наспиваме се добре. Сутринта все още вали бавно и напоително. Жоре Стайче ни носи кафенце в палатката J Лежерно си събираме багажерийките, товарим се в колата – и към Шкодра. Виждаме се с Гезим Уручи. Говорим си за района. Мечков му разказва за новата пещера. Записваме му снимки, гледаме карти. На изпращане ни показва някои интересни неща от колекцията си. А той има богата колекция все интересни джаджи J албански инвентари: карабинери, ролки, клинове правени от баща му. Разделяме се с Гезим.

И отново сме на шкодренския пазар. Следва пазаруване на тютюн. В Албания тютюна се продава на кила и ти предлагат листчета, сгъваш и пробваш ако ти ареса – купуваш. Още малко покупки на кашкавали, маслини и скендербек и сме на път за Тирана.

Виждаме се в българското посолство с културното аташе. После малко разходка из Тирана и сме на път към Македония и лагера на пещерното спасяване, където ще са Деката и Китен. На границата се чуваме с тях и ни пращат GPS координати на мястото,  където ще е техния курс. А после пращат и навигиращ СМС. Стигаме Скопие бързо и се отправяме по указания път и... Намираме селото Нова Брезница. Дотук добре, ама оттам описанието не е това което е J Дясното е друго дясно... и така прекарваме следващите 3 часа в мотане и лутане по коларски и не само пътища. Преспиваме в колата. Както се оказа на 10-тина мин. от лагера. Сутринта отиваме при тях. Виждаме се набързо. Те поемат към скалите а ние по пътя за Мордор...

Морковите за Деката отлежават в хладилника ;-)

Недовършена ода за Жоре Стайче

Шматколей голям съм аз

И похапвам банички със праз.

Дълго време имах си брада

После редуцирах я бая.

И месценце спрях да хапвам,

Но цигарки поприлапвам.

....

Снимки може да видите ТУК