След работната събота решихме да се разходим малко извън София. Курсът щеше да ходи на Понора, но те бяха доста народ с две лодки и решихме да не правим излишна навалица. Събрахме се бойна група аз, Кики, Марина и Светльо, а дестинацията беше Водната пещ до с.Липница.
Имахме координатите на дупката, а по описание трябваше, да оставим колата на пътя малко преди разклона за Боженица и да вървим само по реката докато не стигнем разрушена хижа. Тръгнахме по дерето и така след около час ходене се показа един скален венец, който го бяхме виждали по снимките. Видяхме в основата му една „дупка” и решихме, че това е нашата. ГПС-а даваше че дупката е на 30-40м от това място, но реших, че координатите не са верни. Всичко беше добре освен това, че на входа на „дупката” от около 10-15м се изсипваше водопад, който долу правеше един полузамръзнал гьол, който нямаше как да заобиколим. Тук вече започна да работи импровизацията ни. До тук сме стигнали, няма да се отказваме! Успяхме да обърнем един счупен дънер да легне върху полузамръзналата вода и с малко ходене все едно върху гимнастическа греда успях да мина от другата страна. Опънахме и едно въже дето носехме за придържане, защото навсякъде беше заледено. Дотук всичко ОК, радостни, че успяхме да заобиколим водопада наскачахме в гащеризоните и се засилихме да влизаме в „дупката”. Да ама не. Оказа се, че това е една голяма скална ниша и че пещера тук няма. СМЕХ, СМЕХ,СМЕХ – пак объркахме дупката. Както и да е – бяхме загубили около час в гореописаните занимания, бързо нарамихме багажа и продължихме да търсим пещерата, за която бяхме тръгнали. След 5мин ходене стигнахме и до разрушената хижа и нещата взеха да се наместват. Подминахме я и хванахме десния поток, както пишеше в описанието. След още малко вече бяхме на входа на нашата дупка. Обадихме се на Яна да си удължим контролното време, което бяхме дали и се шмугнахме в пещерата. Вътре всичко мина нормално. Има страшно много драсканици по стените, което е отвратително, но такава ни е културата явно. Навръщане се разходихме да видим и сифона. По описанието пишеше, че е преминаван и има още галерии след него, но в момента беше затлачено и нямаше как да се мине. Може би ако се поразкопае малко ще може. Излязохме навън като общо сумарното време за проникване беше около 3ч 30мин Последва пране на гащеризони в реката (да е жива и здрава Марина, че изпра и нашите) и около 30-40мин ходене до колата. Навръщане намерихме и по-готин коларски път, по който можеше да се стигне доста близо до дупката и да се спести ходенето. Разборът беше в една кръчма в Новачене и после обратно в София.
