Пещерен клуб и Спелео училище София
Пещерен клуб и Спелео училище София
Българска Федерация по Спелеология
Основно меню
Начало
Клубът
Спелео Училище
Технически описания
Новини
Форум
Галерия
Полезно
Контакти
Кой е тук?
В момента има 15 посетителя в сайта

Експедиция Велебита 2012 Печат
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Автор: Тони   
Събота, 18 Август 2012г.

Групи 1 и 2 на дъното на Велебита -1026 м. 27 юли към 14:00 часа група 1: Сашо, Влад, Папи, Енч и Тони се събираме финално пред нас. Подреждаме колата, последни покупки и сме на път. Огромно висене по опашки на границите.

Попътно минаваме покрай няколко катастрофи в Сърбия, все с гастарбайтери, че и една запалена кола. Уфи умората при шофьорите явно си казва думата… Ние пък спираме често – бърза работа нямаме ;-) В колата на Влад не се пуши и логично следват почивки, кафенца, бири, цигари… Към 4 и кусур по нощите стигаме малко над моренцето до добре известната ни полянка от предишното ни ходене към Лукина яма. Разпускаме и полягаме за малко с първите слънчеви лъчи.

28 юли

В 7 сме на крак. Слънцето пече ли пече... Бързо събираме багажерийките и се изнасяме към Св. Юрай. Сутрешна биричка от магазинчето. Момчетата си лафят на кея, а аз зяпам, снимам рибите и надавам ухо на местните клюкини. Хапваме и се изнасяме към Красно за среща с хърватите. Стигаме навреме пред управата на парка и там вече чака унгарската група. С някои се знаем с други се запознаваме, лафим пием велебитско в очакване да потеглим. Към 12 полако потегляме. А около 14:00 вече с огромни и тежки раници поемаме по баира към базовия лагер. Папи като виден бързак отпрашва напред. Е незнаейки пътя изкачва един куп съседни връхчета. Стига до Росиева колиба (както по-късно ще разберем намираща се на около час от лагера) и това с раница над 40 килца. След още известно позамотване се намират с Влад и пристига в лагера. Цяла вечер има майтапи за неговото обикаляне из района :-)

Нашта групичка си намира читаво местенце за лагер в долната земя – демек на около 50 тина метра денивилация от бейскемповата горна земя. Оформяме си места за палатките като за целта трябваше да избутаме по няколко павета (не много малки), които ни пречеха. Момчетата пренасят трупи, правят пейки, че и облегалки, изобщо заформи се супер удобния бг лагер, на който в последствие много от хърватите „завиждаха”.

Лафим с Рони, велики вожд – шефа на експедицията, който казва че унгарците са само за седмица и от утре влизат с хървати да екипират и да организират лагерите. За мощната бг групата ще остане разекипиране на Велебита ;-)

29 юли

Събуждаме се добре отпочинали. Кеф да спиш на хладничко, предвид предхождащите жеги. Плана за деня е пренасяне на багаж. Трябва да се носи и вода. В лагера има бидони с около 400 л. вода събрана от дъждовете. Казват че не е ОК за пиене, все пак е престояла над 3 месеца. Ние си пийваме доста, дезинфекцираме с ракийка и нищо ни няма. Към 10 потегляме надолу за багаж. Тоз път Сашо се губи. За по-напряко стига до малко преди връх Аланчич. Казва си ей тук не сме идвали, връща се донякъде, позачудва се и си вика а не бе тва е посоката. Пак се връща и вече убеден, че Аланчич не ни е по път се връща по нормалния път към колите. С Енч отиваме до Красно за хляб и вода. Залафваме се с местните, черпят ни с кафенце, ние пък ги черпим с ракийка. Следва весел интернешънъл разговор за ракие-производството, коя как се прави, коя по-добра. Пълнят ни бидона с вода и потегляме пак към лагера. Срещаме Динко в долния лагер. Полафваме си и после заедно със Сашо и Трули (побългарено гнилий) поемаме пътя по баира. Пак си претоварваме яко раниците и с хималайска стъпка се влачим по склона. Трули ни раздува за неговия проблем (диабет). Той е пострадалия от миналогодиншната акция на Кита, когато изпада в кома в следствие на хипогликемия. Показва ни как си мери кръвната захар и един куп прибори и инжекции за спешни нужди. Папи и Влад правят по 2 курса. Търчат яко. Един от хърватите казва на друг бъзикайки се „абе тия бугари на ква дрога са бре, че така яко търчът?” а другия отговаря „ как на ква - на ракия”. Е и те искат да попробват. Това се случва вечерта в лагера както си му е реда със салатка и приятен лаф. Разбира се нашта група от самото начало е най-шумната (шумните българи както ни кръстиха). Яко бучим ама пък на всички им е весело.

30 юли

Имаме си вече кафенце в долната земя. Плана за деня е да се търсят нови пещери из Рожанските кукове (карстов масив в парк Северен Велебит, в който се намира и пещерата Велебит). Марио ще прави разни замервания на кръвна захар, налягане, мазнини, пулс, тегло че и височина... Идеята е да се изследва как се променят показателите преди и след тежко физическо натоварване. С Влад сме от групата опитни зайчета с още 10тина души. Учудващо нормални сме (физически, за психически не коментирам). Папи и Сашо потеглиха с първата група за търсене на пещери. Енч ни изчака със замерванията, помогнахме за тентите на кухнята и после поехме с Трули. По едно време както вървим Трули вика „абе да починем малко”. Замеря си захарта и кво да видим 1,9 – доста ниско (при норма 4 - 7) Та айде шоколадки, фруктова захар, почивка и след 20тина мин беше ОК за ходене. Каза: „споко до час ще съм супер добре”. Преди Росиева колиба направих яки снимки на велебитско биоразнообразие. От трън на трън, от пчела на търтей… и хоооп другите ги няма. Попауках докато ги намеря. Малко след това видяхме Саш и Папи на един рид. Открили яма и да идем да я маркираме. Последва яко клекинг, скалолазинг с клекинг и така към час. Логично кръстихме ямата „Клекинг яма”, а описанието е: следваш координатите, а пътя си подбираш сред по-малко честотно срещащ се клек.

Вечерта Влад отскочи за обхват на час и кусур от лагера, за последни уговорки с бг група 2. Срещата ни е на 1ви в 11:00.

31 юли

Днес Влад е дежурен. Надухме му главата как се готви боб. Другите потеглихме да търсим ями. Голям дизастър в разпределението. Уж да се омешим, та се помешихме ама яко. Клекинг, катерене, потене, слънце.. Намерихме 1 яма, 20тина метра дълбока, завършваща със снежна тапа. Маркираме, зачукахме и плочица и карта и нацъртахме. Кръстихме я „Чеп яма”. И пак яко катерене, клекинг, шума.. към 18:00 бяхме на Преможича - пътя за лагера. (Преможичевата стаза е изградена между 1930 и 1933 г. Представлява пътека с максимална широчина около 1,20 м. Благодарение на тази пътека и най-обикновен турист може да направи преход от Аланчич до Завижан, разстояние около 16 км. Цялата пътека е общо 57 км.)

Папи и Саш картирали Клекинг яма. Оказа се 35 м., завършваща с блокаж.

Вечерта хапнахме много вкусен боб, българо-хърватска разработка. Лука и Инга се появиха. Последва много приятна, разговорлива и разбира се шумна вечер чааак до към 3 без нещо.. Уж бяхме в долната земя, ама и в горната никой не беше спал :-)

1 август

Днес ще посрещаме бг група 2. Ставаме рано, приготвяме се сравнително бързо и потегляме към Красно. Влад реши да почива, че нещо го заболяха колената и ще ходи до една яма Овчица.

Към 11 сме в Красно и се срещаме с другите. Позамиваме се, че и изпираме разни тениски, чорапи. Хигиена и хладна бира J Купуваме хляб за лагера и пак по баира… Следва ново благоустрояване в долната земя, уширяване на масата.. глезотийки. Днес е по-лек ден.

2 август

Сутрешните нови от Велебита са уфи ямата няма продължение на дъното. Меандъра, който се надяваха да заобиколи последната голяма зала и да продължи става супер тесен. Ще проверяват някакъв прозорец на 600 м. и да се види накъде отива. Папи, Сашо, Влад, Деката и Светльо отиват на Овчица. Вчера словенците и Матей са екипирали до към -300 м. и не са стигнали дъно. Та нашите ще продължат с екипиране и картиране от -300 надолу.

Другата група: Енч, Тони, Джу, Симона и Матей ще ходим в ПТ6. Там стои една питанка за проучване. Трябва да се ушири тесен меандър и да се види ще може ли да се върже с Велебит. За съжаление оказва се ,че бушелица (перфоратор) липсва, та нашта група само ще екипира и ще огледа. Полако, лако потегляме към 12:00. Лавро ни води, щото имал ГПС в главата си, ама нещо не го беше сетнал та последва я земи тоз склон опаа ма мноо виско сме па я да се върнем. С известно моткане я намерихме. Енч тръгна да екипира и хоп към -100 и кусур стигме едно глухо дъно с много тесен меандър.. Поумувахме и решихме, че вместо 200 и нещо метровата ПТ6 сме се озовали в съседната 100 и малко ПТ7. Потеглихме нагоре и хоп Джу откри накъде продължава. Последва наиграване с въженца някога били 11мм и след 70 метрова камбана стигнахме дъното. Видяхме накъде трябва да се бачка и поехме нагоре.

Уфи и горе липсваше обхват, а Миташки имаше рожден ден.

Група Овчица и те са излезнали по същото време. Стигнали са дъното, нацъртали са и са разекипирали. Голям потрес е било с падащи камъни.

3 август

Разделихме се на 2 групи. Едната: Папи, Сашо и Джу ще ходят да проучат новооткрити от хърватите ями. За другите ден айляк. Решихме да идем до вр. Громовач. В крайна сметка отидохме до Алан и вр. Аланчич. Невероятни гледки, парапленеристи се забавляваха реекий се в небето. Ние пък кибичейки се кефехме и на тях и на моренцето на заден план.

Туристическа обиколка ама си заслужаваше. Мнооого яка от към гледки. Честитих и на Миташки рожденния ден от цялата банда.

Другата група са пуснали новооткрита пропаст - кръщават я „Да, да” При картировката излиза -45м. И те яко изкефени. Въртопите били супер. Трябва да идем натам.

В ПТ6 след малко уширяване се пуска още един отвес от 30тина метра, след което ставало супер тясно. Демек връзка с Велебита засега липсва.

4 август

За днес сме решили да правим бг вечер. Ана и Енч са дежурни. Деката отива до Оточец на покупки с двете девойки: Ясна и Валентина. Папи, и той с две девойки Аня и Таня, отива в ПТ6 да картират новите части. Другите сме група муле. Днес е събота и доста народ идва към лагера. И на слизане и на качване е голям купон. На всеки 15тина минути срещаме познати и спираме за лаф. Пристигнаха и Матия, Марта, Маринко и Тамора. Много им се зарадвахме.

За вечерта подготвихме: шопска салата, таратор и мусака (е без заливка, ама все пак нямаме печка). Разбира се носехме специално за случая и мастика и ракийка от бг. Та с всичкото това се заформи голям и як купон до ранни зори.

5 август

Пак ще правим курсове за вода. При толкоз народ няма начин. Сутринта бяхме впечатляващо тихи, но само докато си изпием кафенцето ;-)

За днес се очаква да пристигне Цеката, последното бг-церовско попълнение, подвизаващо се в хърватското водно пространство. Почакахме го доста долу, накрая му оставихме поетично посвещение и поехме с багажа по баира.

Матия, Тихана, Тея и … влизат във Велебита да проверят меандъра на дъното дали все пак няма да продължи. По план от утре трябва и ние да влизаме.

Вечерта Цеката се появи в лагера. Последва бурно посрещане. Поредна яка вечер, че и торта имаше дори благодарение на Валентина. Дали пък не беше заради церовксия Ален Делон ;-)

6 август

Разпределихме се на групи за ямата. Група 1 – талибан : Енч, Тони и Цеката. Група 2 - муле: Деката, Симона, Джу и Перо (единствен хърватин сред толкоз бугари). Група 3 - робокоп: Папи, Сашо, Влад и Светльо.

Планът е следния: групи 1 и 2 влизат днес през 1 час, стигат дъното и поемат към лагерите. Група 3 влиза на следващия ден, стига дъното и започва да разекипира. Група 1 се качва в лагера на -580 м., спи там после дига лагера и се изнася. Група 2 чака в лагера на -780 група 3. Взима прониквачките с въжетата от тях и се изнася. Група 3 спи на -780 м., след което разекипира до великата вертикала на -540 и се изнася. За финал влиза група, която да разекипира великата вертикала.

На сутрешната сводка се оказа, че меандъра който Матия искаше да провери не продължава, та плана за разекипирането си остава в сила.

По обяд влезнахме. На -100 срещнахме Звонко, който беше вече от 7 дни във Велебита като помошник на Далибор за разните проби. Много се изкефи да си полафи с хора пък и ракийка го почерпихме :-) Малко след срещата ни започва Великата вертикала (най-големият подземен чист отвес в света с -513м.). Нещо супер яко и невероятно за описване с думи. В началото си е сравнително широк кладенец, изчистен. След около 100тина метра се влиза в наистина огромни обеми. Е там вече е лудницата. Те такова нещо не бяхме виждали. Разбира се паукахме, викахме и се кефехме. На -780 м. си лафнахме с Матия, Тея и Тихана, пихме чай и цедевита. Група 2 ни настигна и заедно поехме към дънцето. Пещерата в тази си част е разчупена с по-малки отвеси (на фона на великата вертикала), меандри към финала и финал: 46 метрова камбана, слизаща в огромна зала, завършваща с блокаж. Дънцето -1026 м. За някои първа, за други втора, за трети трета хилядарка :-) Последва фотосесия, позьорщинка, събиране на камъчета. Малко почивка и поехме нагоре. В лагера на -780 м. се оказа, че има промяна в плана. Дарко Бакшич с още 2 ма души ще слизат да снимат на следващия ден, та не трябва да премахваме лагера на -580. За група 1 остана да съберем всичко излишно от лагерите: железа, карторовачни хави, въжета, смет. Група 2 пак така ще чака група 3 и ще влачи въжета.

Хапнахме, починахме и група талибан каза чао на група муле. В лагера на -580 си спретнахме яко пиршество, полафихме малко с другите по спелеотелекома и към 3 полегнахме да спим.

7 август

Събудиха ни към 8:30 от базата. Последва сводка какво има, какво трябва и пак поспахме около час. Към 10:00 окончателно се разбудихме. Кафенце, стабилна закуска, сушене на чувалите, за да оставим уютен лагер за другата група. В езерцето от което пиехме вода видяхме пиявица (ендемит за Северно Велебитските пещери). Разбира се горкото животинче беше притеснено с фотосесия. След известно време се дочу и нашата 3та група, слизаща надолу. Сашо взе, че се пусна до нас (пътя към дъното се отбива на около -540 м.,а до бивака се пуска още една 40 метрова камбана). Е не искаше чай или кафе. Само рече здрасти и пое към другите. Махнахме едната палатка от лагера, събрахме излишните неща, оправихме всичко, че и готов чай оставихме и поехме към великата вертикала. На 90 метровата камбана накацали през закрепване записахме звука и ехото от нашето крещене. Без да си даваме много зор, респективно и потене минахме вертикалата. Горе се засякохме с едни млади хървати влизащи до вертикалата. Лаф, снимки и към 21 бяхме на свеж вечерен въздух пред входа. А в лагера имаше вкусотийки, че и хладно пиво в добавка.

8 август

Джу излезнал някъде към 5 сутринта. Както и на Лукина яма и тук му върви като излезе пукнат човек да няма с кого лаф да си обели. Е за сметка на това заварил пиршество на пухове (съсели). Пляскал с ръце, викал.. цък тия се не плашат. Накрая ковнал с лъжицата по тиквата един дето плюскал хляб и чаак тогава бавничко с плячката си оня се омел. Докато шумните българи са били у ямата пуховете на сите Рожански кукове са си праили пир :-) Деката и Симона се появиха към 7:00.

За днес плана беше да ходим към Сирена, ама в крайна сметка пак слизахме до Красно за хляб и вода. Е кеф съчетахме го и с баня. Направо отвратително непоносимо смърдяхме на шампоан. Взехме разбира се и хладно пиво за останалите. Цеката и Джу се разходили до х. Алан и до Аланчич.  Като се качихме в лагера всички бяха излезнали от ямата.

9 август

Време е да си бягаме, а хич не ни се иска. По план в петък сутринта рано, рано трябва да поемем. С Деката и Симона си спретнахме разходка до вр. Громовач. Пак супер яко гледки. Влад реши да се разходи до Аланчич. Сашо и Енч смъкваха въжета и инвентар надолу към колите. Папи, Джу и Цеката заминаха към Сирена с няколко хървати. Папи и Джу екипирали нови 130 м. денивелация и дупката става  -250 м., но след това ставало яко потрес от каменопади. Един блокаж се срутил брутално. Виждало се, че продължава, но е опасно. Цеката са картирали с Матия. А Дарко, Марин и Катя са снимали.

Последна лагерна вечер. Огън и лаф до късно.

10 август

Станахме рано по план. Събрахме багажерийките си: палатки, инвентари, изчистихме си лагера и поехме от долната земя. Закуска, кафенце. Народа си спеше кротко до появата на шумните българи. Е както рекоха колко ще е тихо и скучно без вас в следващите дни :-) Размени на мейли, и сякви комуникационни канали, натоварихме се с въжета, карабинери и квото имаше за носене и поехме надолу към колите за последен път. Оn the road again... С чести спирки тук и там късно вечерта си намерихме супер местенце за спане. И другата кола се появи. Хапнахме, нощно къпане и спане на брега на морето.

11 август

След сутрешна баня и кафенце поехме по дългия път към Албания. Целия ден следваха супер яки гледки. Пътя беше бавничък, но за сметка на това много красив. Поредно чакане по границите и към 18:00 часа бяхме вече в Коплик. Напазарувахме евтенджос зеленчуци, плодове, сирене, маслини. Към 19:00 стигнахме и в Бога. Тук вече беше по-хладничко и си личеше, че скоро е валяло. Срещнахме се с нашите хора в кръчмето. Последваха разговори за предстоящата експедиция. Добре, че се появи местен младеж, знаещ английски, та с негова помощ се случи нормален разговор, лишен от жестомимики. Направихме уговорките и потеглихме да спим в двора на Антон. Позакапа слаб, но напоителен дъждец.

12 август

Ден за прибиране в бг. В ранните утринни часове Енч и Папи се качиха към Радоина и стария ни лагер за да нагледат какво е състоянието на склада. Другите се мотахме. Пихме кафенце, снимах животинския свят на Бога. Поизлежавахме се на полянката, изсушихме палатките, събрахме багажериите и зачкахме момчетата да се върнат. След 19 км преход бързаците се появиха към 11:30. Новините са за копане на сняг J По обед потеглихме към бг. След доста спирки, почивки, висене по граници отново късно през ноща се прибрахме по живо и здраво. С туй Велебитското ни приключение свърши.

Сега вече следва подготовка за Албанската експедиция :-)

Повече сними ето тук:

Експедиция Велебит - част 1

Експедиция Велебит - част 2

 
Къде ще ходим
Календар на републикански, клубни и други прояви...
Последни албуми в галерията
Партньори

outsider_logo

Алпи

Стената

Go!Outdoor

Булинс


 

© 2025 Пещерен клуб и Спелео училище София
Joomla! is Free Software released under the GNU General Public License.