|
Дневник на зимна експедиция „Оптимистическая -2013"
Участници:
- Александър Янев - СПК Академик
- Анри Хаздай - СПК Академик
- Хелиана Велинова - СПК Академик
- Никола Петров (Кольо Хипотермията) - ПК Под Ръбъ
- Георги Кадийски - ПКСУ София
- Емил Макариев (Елмо) - ПКСУ София
- Ния Тошкова - ПКСУ София
- Радослав Ненкин - ПКСУ София
- Светломир Балевски - ПКСУ София
- Стоян Горанов - ПКСУ София
- Емил Димитров (Емо Президента) - ПК Стрешеро
- Григор Танев - ПК Хелектит
02.01.2013
Отпътуването е обявено за 1100. Естествено в уреченото време има всичко на всичко трима души, които въртят бири. Лоша новина- Вили е скъсала (или преебала по друг начин, така и не се разбра с 100% сигурност) връзки на коляното и е аут.
Както винаги се тръгва точно навреме- в 1200. След кратко пазаруване в 1400 напускаме София. В буса се пее (до 1600) и се пие (през цялото време). Анри кара буса, който беше намерил от някъде под наем, и изненадва хората с нечовешкото си търпение към пияниците, които се возим. Евала! Янев шофира начело със Шкодата и навигира. В Румъния сме в 2000.
03.01.2013
В Румъния температурата е сгряваща – стига до -15. Обмисляме да преместим експедицията в Гърция. Или по-добре на Хавайте. Идеята се отхвърля - щяло да излезе твърде солено. Дееба!
Минаваме границата без проблеми в 0550 и в 1100 сме в Короливка. Украйнците са си построили къща, специално за експедициите в дупката (предполагам, че се използа и за влизане и в Озерная, но Украинците от „Циклоп"- клубът към който сме се примъкнали, имат странни разбирания за колегите си от другите клубове, та може и да не е баш така). Установяваме, че трима пещерняци изчистват сняг достатъчен за паркиране на един бус, за един час. В 1400 Богдан Маркович (ръководител) обявява свободен полуден. Намираме магазина и изучаваме особеностите на Украинската бира. За съжаление не успяваме да изучим и девойките им. Пак Дееба! Вечерта Стоян и Хели зачезват към район Озерньiй да мъкнат багаж. Прибират се към 0300. Така или иначе в спалното се спи на смени- първо спи Жоро, след като се събуди и/или спре да хърка – спят всички останали.
04.01.2013
Ставаме в 0900. За съжаление организацията е променена- ще се копае около входа, за връзка на основните галерии с част Ветровая. Влизаме в 1400 и излизаме в 2100. Това ще ни е и най-ранното влизане за цялата експедиция. Домакините ни не си падат по ранното ставане и влизане. Цял ден „копаем", т.е. Бодя (Богдан Маркович) и Ната (Наташа Юдина – главното ръководство) копаят, а всички останали мъкнат кофи през меандъра. Събрали сме се над 40 души- голяма част от тях са туристи, а не пещерняци. Минаваме през магазина и продължаваме с пивото. Янев изръсва култовото „Мо'е да съм прос, ама е'ем кат жиуотно". От тогава бойният вик на нашата група е „Е'ем". В нашето спално вече сме само Българите. Явно новината за Жоро се разпространява бързо.
05.01.2013
Днес влизането е точно на време – 1600. За нас това е културен шок, но за Украинците си е в реда на нещата. Работата е копие на тази от първия ден- мъкнем кофи до 2100. Скука!!! Една от девучките си шибва главата (за това мили деца, носете си каските, Дееба!) и я изкарват. Няма проблеми, но на излизане леко залита. Естествено Българската група се познава от далеч- носим каски. Само ние, разбира се- колегите са безсмъртни и нямат нужда от таквиз пособия. Емо е преговорил с Маркович и уредил на закупуването на малко количество Самогон – около 10 литра (7 са си за Емо, който нямало да влиза на ПБЛ). Гласуваме единодушно- Емо ПРЕЗИДЕНТ.
06.01.2013
Влизане по план- 1600. До 2000 сме напреднали достатъчно, за да се установи слухова връзка с групата, копаеща от към Ветровая. Идеята на разкопаването е да се направи годен за минаване път между тези части и основните. По този начин ще може да се използва входа от към Ветровая, в случай на засифоняване на стария вход. До момента единствената връзка е през преса, дълга 800 метра – т.е. леко е неудобно за минаване с торби, а и без. Днес е Украинската Бънди Вечер. Попиваме за празника.
Елмо и Радо шашват всички с къпане на открито, със студена вода (течаща вода няма и се ползва такава от кладенец, а за топла- колкото си стоплиш на котлона). Температурата е -5. Жоро снима клипче на паметното събитие.
07.01.2013
Двоен празник- Коледа е, а и ще се влиза в лагера (Подземен Базов Лагер Оазис).
През деня се появяват местните коледари- впиянчени чичковци, които си подпяват. Малко по-късно минават и група коледарки, но не знайно защо ни заобикалят. А ние сме се подредили в най-чистите си поларени гащеризони (които носим 4-ти ден и могат да отпушат и най-бруталната хрема). Дееба! Влизането става на няколко групи. Българската е разделена, както следва:
Група 1 – водачи Тамара Радиченко и Оля Мусиченко, състав – Елмо, Жоро, Радо, Светльо и Стоян.
Група 2 – водач Ирина Белоусова, състав – Анри, Гришата, Кольо, Ния и Хели.
Янев е с Бодя и Ната. А през цялото време обясняваше, че не бил от ръководството (или просто Бодя и Ната не харесват офлюхи).
Явно Украинците са се разбрали, че не обичаме тичането- до лагера стигаме за около 4 часа и половина. Успяваме да поразгледаме пещерата, поне по основната галерия. Минаваме през ПБЛ Паук и стигаме в ПБЛ Оазис. Лагерът е наистина Оазис – изграден е в голяма зала, пълна с кристали. Предостатъчно голям е за нас- около 25 души. Състои се от 1 голямо и няколко по-малки спални помещения, голяма маса, от глина, за готвене и маса за хранене, пак от глина, естествено, на която се събират поне 15-ина човека. За всеки има индивидуална посуда- храненето от чужда е забранено (как всички я обичаме тази думичка ...). В лагера има списък с правилата, от които най-важното касае водата. Тъй като дупката е доста суха, вода се набира чрез кондензиране- в една странична галерия са опънати найлони, които го играят кондензатор. От там, с ръчна помпа, водата се прехвърля в туби, от които се прелива в други туби, които се носят към лагера. Абсолютно забранено е ходенето до кондензатора и ползването на тубите, които са за оставени за съхраняване на вода. По този начин се избягва заразяването на водата. Това май е единствената забрана която стриктно спазваме. Лагерът разполага и с най-красивата тоалетна – изкопана в 1 странична галерия, сред вездесъщите кристали.
В лагера идва и пещерното куче – Черешня, влязло с една от групите до Паук. Те седнали да починат, а звярът се чупил и сам стигнал до Оазис (около 2 часа път).
08.01.2013
Жоро се разболява толкова, че дори спира хъркането. След като отказва и ракия решаваме, че е много болен и остава в лагера. Работата се осъществява по познатия тертип – двама копаят, а останалите изнасяме глината. Копае се от ранни зори – 1800 до към 2230. Украйнците ни разпитват - „Какво означава това „Е'ем" което крещите през 5 минути". Обясняваме им и те остават повече от въодушевени. Докато работим и Ния дава признаци, че настива. Геройски устисква до края на работната вечер, но следващите дни си плаща за ентусиазма.
Вечерта Янев разхожда Гришата и Светльо, с идеята да се правят снимки на красивите места в района, напр. грот Гер Трантеев (малка зала, пълна с хелектити) и Янтарнi* сережка (гигантски монокристал, висок над 1 метър).
09.01.2013
Сутринта положението става малце по-зле – Анри е с болки в ръката, а Ния се опитва да счупи рекорда по висока температура – стига до 40 градуса. Поне Жоро е по-добре, но още не е в състояние да мъкне кофи. Копаем около 4 часа. Вечерта решаваме, че ще се излиза по-рано от предвиденото, за да не ни се налага да копаем и болните. Колегите от Украйна остават, но са доста малко за работа в меандъра. От повърхността пристига един пич с добри новини – една от мадамите от „Циклоп" е добила бебе. И с добри подаръци- половин литър Самогон, пратен ни от Емо. Украинците научават и вика „Емо Президент!". Успокоява ни, че температурата на вън е идеална за излизане – само -17.
10.01.2013
Ставаме непривично рано – 0800. Бодя ни обявява за луди, за това нечестиво дело. Тръгваме в 1020 и под вещото водачество на Янев сме навън в 1340. Не успяваме дори да се загубим, но успяваме да зарежем в лагера 4-те бутилки вода, които бяхме предвидили за из път. Дееба!
Тръгваме от къщата в 1540, при температура от -12. На границата сме в 2055, а я минаваме в 0200. Трижди Дееба!!!
11.01.2013
В 0330 спираме на едно ОМВ, за първата ни течаща вода от 9 дни. В буса се носи съответният аромат. Към 1000 Гришата сменя Анри (който кара близо 15 часа с 39 градуса температура). Елмо кара Шкодата на Янев и уверено ни прекарва 4 пъти през едно и също кръгово. Минаваме Румънската граница без проблеми и към 1900 сме в София.
Изводи:
Експедицията беше готина, но няма да е лошо да има малко повече разходки из дупката (то за това май ние си бяхме за е*ане, ама нейсе). Осноните проблеми бяха странният режим – влизане в 1800 и по-късно, както и храната (на част от хората не им хареса въобще, а други се радвахме, защото така имаше повече).
Носете си пиене за лагера. Ние бяхме взели малко. И лекарства си носете, пък дано да не трябват. И учете руски – за цялото време тези хора не успяха да научат Български, въпреки усилията на част от хората (но се разбира, де – в месният магазин разбират и нашенски, стига да си достатъчно непукист).
* Забележка: Транскрипцията на руските / украински думи е направена от човек не говорещ и дума на който и да било от двата езика.
Начало на експедицията
В периода от 03.01.2013 до 10.01.2013 ще се проведе експедиция в четвъртата по дължина пещера в света – пещерата Оптимистическая (236км) в Украйна. Целта на експедицията е търсене на продължение чрез разкопаване на перспективни участъци. Ще се използва подземен лагер „Оазис“. Организаторът от българска страна е СПК Академик. От ПКСУ София ще вземат участие:
- Радослав Ненкин
- Емил Макариев (Елмо)
- Георги Кадийски
- Светломир Балевски
- Стоян Горанов
- Ния Тошкова
- Виолета Желязкова
Повече информация и евентуално дневник (ако до тогава някой се научи да пише) ще има след края на експедицията.
Светльо
|
