|
 От 22 юни до 06 юли 2017 г. се проведе международна експедиция „Словачка яма 2017“.
Проявата бе организирана от пещерен клуб „Велебит“ (Загреб, Хърватска), съвместно с Пещерен клуб и спелео училище „София“.
Въпреки името си, пещерата не се намира в Словакия, а в Хърватска. „Словачка яма“ е втора по дълбочина пещера в страната със своите 1320 м, както и най-сложна по морфология от трите хърватски пещери с дълбочина над 1000 м (Лукина яма -1431 м и Велебита -1026 м). Всички те се намират в национален парк „Северен Велебит“.
Участието на български пещерняци в „Словачка яма 2017“ е резултат от съвместната работа между спелеолози от двете страни и доброто представяне на българските групи по време на предходни експедиции, организирани в дълбоките пещери на Хърватска.
През 2010 г. четирима души от Пещерен клуб и спелео училище „София“ (Енчо Енчев, Антония Влайкова, Владимир Георгиев и Явор Цветанов – Джу) взеха участие в международната експедиция „Лукина яма“. Пещерната система „Лукина яма – Трояма“ води класацията за най-дълбока пещера в Хърватска и е на 15-то място по дълбочина в света. Всички пещерняци от българската група се представиха на ниво и достигнаха до дъното на сухите части на пещерата, намиращи се на -1369 м (пещерата е с обща дълбочина от 1421 м).
Разказът на Джу „Барабар Петко с мъжете“, посветен на експедиция „Лукина яма 2010“.
През 2012 г. група от общо 10 души (девет от ПКСУ „София“ – Александър Колев, Антония Влайкова, Владимир Георгиев, Делчо Топалов – Деката, Енчо Енчев, Павлин Димитров – Папи, Светломир Станчев, Симона Атанасова, Явор Цветанов и един от ПК „Под ръбъ“ – Цветан Костурков) участваха в поредната експедиция свързана с изследването на третата по дълбочина пещера в Хърватска – Велебит. Пещерата е забележителна с това, че в нея се намира най-големия вътрешен отвес в света от -513 м. Всички участници от българска страна стигнаха до дъното на -1026 м.
Дневникът на Тони от експедиция „Велебита 2012“.
История на проучванията на Словачка яма
Пещерата е открита от словашка експедиция през 1995 г., от там и името ѝ, и проучена до -516 м. През 1996 г. съвместна хърватско-словашка група я изследва до около -1000 м, като остават множество непроучени разклонения и паралелни отвеси. През същата година в пещерата са открити и екземпляри от пиявицата Croatobranchus mestrovi, която представлява голям интерес за биоспелеозите. Croatobranchus mestrovi е намирана само в дълбоките пещери на Северен Велебит. За пръв път е открита в Лукина яма по време на експедицията през 1994 г.
Следва поредица от проучвателни експедиции през годините от 1998 до 2002. Като резултат от тях са намерени множество нови разклонения на пещерата. В пет от проучените галерии е достигната дълбочина от над 1000 м. По време на експедициите от този период е достигната и дълбочината от 1320 м, която я прави втората най-дълбока пещера в Хърватска. Най-ниската точка от пещерата завършва с все още неизследван сифон.
Остават множество тесни участъци с потенциални продължения, както и възможни паралелни отвеси. След 2002 г. не са провеждани експедиции към дънните части на пещерата.
Повече информация и снимки от проучванията в Словачка яма през годините (на английски език).
Цели на експедиция „Словачка яма 2017“
За българските участници беше определено да поемат основната част от работата на дъното – екипиране на пещерата до -1320 м, изграждане на втори подземен лагер на -1230 м, разширяване на стеснения (основното е така наречената Kišna vrata (Дъждовна врата) на -1286 м), проучване на Limbo kanal (Лимбо канал), намиращ се на около -1230 м, оглед на сифона на -1320 м и преценка дали е възможно евентуалното му гмуркане.
Резултати
В рамките на 14 дни, 40 участници от Хърватска (24), България (12), Словения (2) и Македония (2) успяха да проучат обстойно дъното на пещера „Словачка яма“. Резултатът е: 26-та по дълбочина пещера в света, с -1324 м.
По отвесите в Словачка яма.
За два дена пещерата бе екипирана от -700 до -1320 м, бе изграден комуникационен канал (така наречения спелеотелеком) от базов лагер, намиращ се на Велики Любеновац до входа и дъното на пещерата.
В Словачка яма бяха изградени три бивака – бивак 1 на -350 м, бивак 2 на -380 м и бивак 3 на – 1230 м.
През следващите дни бе проверен сифонът на -1320 м, бе уширен меандър след Кишна врата (Дъждовната врата) на -1286 м, който завършва със сифон. Бе проучено стеснение в Лимбо канала на -1230 м, където се усеща силно въздушно течение.
Бяха извършени две технически катерения на дълбочини -1100 м и -1230 м. На -1100 м в така наречената Кишна дворана (Дъждовна зала) след изкатерването на комин се стигна до кална зала.
На -1230 метра бяха изкатерени общо около 15 метра, след които се преминава през малка зала, езерца и отново стеснения.
Същевременно се работеше и в разклонение на основния канал на -800 м (канал Жумпа), където след преодоляване на стеснение се стигна до известен паралелен отвес. Жумпа бе разекипирана до -350 м.
След гмуркане на сифона, намиращ се на -1320 м, Словачка яма бе увеличена с 4 метра дълбочина и 10 метра дължина, с което се нареди на 26-то място в света.
Всички тези проучвателни дейности бяха извършени въпреки лошото време с интензивни валежи, съпровождащи експедицията, и то в най-рашаващите дни.
Пещерата остава екипирана за следваща експедиция, при която да се продължи изследването в Лимбо канала, където се наблюдава силен въздушен поток, и да се гмурне отново сифонът на дъното на пещерата.
Дневник на експедиция „Словачка яма 2017“
21 юни (сряда)
Рано сутринта от България тръгват Влад, Лъчо, Стефчо и Вили. Следобед са вече в Хърватска и са първите пристигнали на Велики Любеновац.
След кратко чудене мястото за лагер е установено и палатките разпънати. Привечер пристигнаха македонците Дарко и Сара. По-късно се появяват и хърватите. Изгражда се основният лагер, обособява се кухня, опъва се щабна палатка. Донася се вода – около един тон. За целта на експедицията хърватите са спонсорирани с храна и разнообразна екипировка под формата на въжета, примуси (газови глави и бутилки), палатки и други.
22 юни (четвъртък)
Лагерът е доизграден напълно. Храната е сортирана. Група от няколко човека донася и подрежда дърва край лагерният огън. Влад и Марко (ръководителят на експедицията) дискутират план за работа за следващите няколко дни. Към момента пещерата е екипирана до -700 м, а преди меандър Фифи на -650 м са складирани около 550 м въжета, инвентар и кабел. Решено е късния следобед в Словачка яма да влязат Влад, Лъчо, Дарко (македонец) и Мак (хърватин) и да спят в изграден вече лагер на -350 м. Групата влиза късно привечер и около полунощ достига въпросния лагер.
23 юни (петък)
Още една група в състав Енч, Тони, бат Вес и Хриси отпътува от България. Късно вечерта пристигат в базов лагер.
Групата на Влад прекарва екипировка, оставена от предишни прониквания на -650 метра, през меандър Фифи, след което екипират от -700 до -900 метра. В края на деня се качват да спят в лагера на -350 метра.
Вили, Марко, Марина и Стефчо на входа на Словачка яма.
Вечерта в Словачка яма влизат Марко, Вили, Стефчо и Марина (хърватка). Спят в новоизградения лагер на -370 метра.
По-рано същия ден в пещерата влизат и още петима хървати, чиято цел е да пренесат багаж (оборудване за лагера на -1230 м) след меандър Фифи до -700 метра. Те излизат в около 5 сутринта на 24-ти юни.
24 юни (събота)
Българският лагер е вече благоустроен. Уширителите за работа на дъното също са подготвени.
Лъчо, Макс и Дарко излизат от пещерата, а Влад се присъедниява към екип 2 и слиза да екипира към дъното. Чуваме се на няколко пъти с хората в пещерата. Вили е силно въодушевена, след като са преминали периодите на студ, умора, после затопляне, шоколади… Късно вечерта стигат до -1230 и изграждат лагер 3.
Групата на Лъчо пристигат следобеда в лагера. Разказва ентусиазирано за пещерата. Меандър Фифи ги е озорил, докато го минават с по 2 торби, но пък после какви красиви отвеси и обеми се отварят…
Вечерта в лагера на Велики Любеновац пристигат Ани и Ивчо Колчаков. Ани е тръгнала в 4 от Пловдив, в 5 вече са отпътували от Пазарджик.
Вечерта всички празнуват имен ден на Енч и рожден ден на Лука.
25 юни (неделя)
По обед в Словачка яма влизат Ани и Ивчо К., за да пренесат багаж до лагер 2 на -370 м.
Влад, Вили и Марина тръгват от лагер 3 на -1230 м и излизат в 23 ч. вечерта. Марко и Стефчо остават на дъното, за да проверят условията за гмуркане на сифона.
В късния следобед екип 4 в състав Енч, Тони, бат Вес и Винка (хърватка) влиза в пещерата. Планът е да спят в бивак 2 на -370 м и на следващия ден продължават към дъното за разширяване на тесен меандър на Кишна врата (Дъждовната врата).
26 юни (понеделник)
В 20:00 от София потеглят Иво Б. и Джу. Пътуват до около 04:00 ч. и спят малко след преминаване на хърватската граница.
Екип 4 (Енч, Тони, Вес и Винка) тръгва към лагер 3. По път Енч преекипира място с протрито въже под бивак 2, като за целта използва старо въже. Срещат Марко и Стефчо във Фифи. С Марко се разбират Тони и Енч да отидат да проверят сифона. Предния ден Марко е стигнал до там, потопил се е, докъдето е могъл без водолазно оборудване, и е направил снимки, но фотоапаратът му не е водоустойчив. Според него може да се гмурне, въпреки че изглежда тясно. Тони и Енч ще проверят и ще направят снимки с водоустойчив апарат. Екип 4 слиза в бивак 3 на -1230 м.
Влад, Лъчо, Хриси и Ани слизат до Красно, за да свършат малко работа на лаптопите.
Марина и Вили са дежурни в лагера.
27 юни (вторник)
Ани е дежурна в лагера заедно с Марко Личко.
Иво Б. и Джу пристигат някъде по обед. До вечерта палатки и оборудване са оправени и подредени.
Екип 4 се разделя на 2 групи – Енч и Тони екипират до Кишна врата и уширяват последващия меандър на -1286 м. Вес и Винка проверяват за продължение в Лимбо канала. След като са стигнали до непреодолимо стеснение в Лимбото, Вес и Винка се присъединяват към групата в Кишната врата. Там вече са уширени няколко метра, вижда се, че меандърът завива, но трябва още да се работи, за да се провери какво има по-натам. Вес и Винка се връщат към бивак 3. След изтощаване на още няколко батерии Енч и Тони също се връщат. Уширени са общо около 3 метра.
Влад, Лъчо и Иво Колчаков влизат в Аватар и уширяват около 2 м на дъното на -160 м. След стеснението минават 7-8 м и стигат до ново стеснение, което може да се разшири. Усеща се въздушно течение.
Марина и Вили правят обход на района в търсене на нови пещерни входове. Успяват да намерят само една цепнатина с дълбочина около 13 м.
28 юни (сряда)
Енч, Тони, Вес и Винка отиват да проверят сифона на -1320 м. Бат Вес и Винка чакат на полусифона на -1290 м. Енч и Тони обличат хидрокостюми и стигат до сифона. Проверяват, докъдето могат и правят снимки. Сифонът е бистър, с добра видимост, но доста тесен. Всички се връщат в лагера. Разговарят с Марко по спелеотелекома. Съобщават, че е добре да се види от гмуркач с по-дребни размери и малка бутилка. Винка и Тони остават в лагера да се сушат. Хидрокостюмът на Тони е със скъсано уплътнение и е пропуснал. Вес снима тесняка в Лимбо канала, след което се присъединява към Енч и двамата продължават с уширяването на Кишна врата. Успяват да разширят меандъра, но не могат да проверят по-натам заради наличието на газ. Връщат се към 12:00 вечерта в бивак 3. Планът е групата да излиза на следващия ден. След около час обаче на дъното се изсипва силен водопад, цялата зала е замъглена. На повърхността вали силно… Групата се любува на водопада и ляга да спи с надежда, че до сутринта водата ще се е изтекла.
Джу, Марина, Вили, Шпела и Диба (словенци) отиват до Аватар. Джу и Марина уширяват на дъното, но не успяват да минат. Батериите на машината умират, а кабелът се оказва повреден. По някое време към групата на дъното се присъединява и Вили. Тримата излизат заедно.
По-рано Диба, Шпела и Вили екипират и картират разклонение на Аватар, което излиза много по-късо отколкото се е очаквало – около 20-тина метра.
Ани и Марко Личко екипират пещерата Сека (сестра), излиза около -50 м. По пътя обратно взимат координати на 3 нови входа.
Влад и Стеф слизат до бивак 1, след което продължават към Жумпа. Уширяват на дъното на -800 м и след преминаване на стеснението стигат до малък праг и 5 м тесен и изключително кален меандър. В края на меандъра излизат в широк и чист отвес около 20 м. Оказва се, че той е част от съседно вече проучено разклонение. Връщат се и спят на бивак 1.
Мак и Иво Б. слизат до бивак 2 на -370 м, но завалява. Бивакът се наводнява. Вдигат чували и шалтета и се изнасят на бивак 1. Спят там заедно с Влад и Стеф. Групата на Иво Б. трябва да катери на Кишна дворана на -1100 м, но планът се променя заради силните валежи.
29 юни (четвъртък)
Времето е лошо. Марко, Марина, Лъчо, Иво К., Ани, Хриси и Вили отиват до морето. Разхождат се из Сен, къпят се в морето и изпращат Вили на автобус за Загреб.
Влад и Стеф с Мак и Иво Б. влизат отново в Жумпа да разекипират. Влад и Стеф взимат първите напълнени торби и излизат от пещерата. В лагера са след полунощ.
Мак и Иво Б. доразекипират Жумпа и спят в бивак 1.
Енч, Тони, Вес и Винка тръгват в 17:00 да излизат от дъното. Водата по отвесите все още е много – поне 3-4 пъти над количеството на влизане. Мокри са още на първото въже. Навсякъде по отвесите до Фифи меандъра има водопади. Дори във Фифи не могат да се стоплят. В бивак 1 Мак и Иво са им приготвили чай и шоколад. Предалгат им да останат там да пренощуват и ако могат да се изсушат. Екип 4 обаче са единодушни, че излизат. Към 5 сутринта са на входа на пещерата, любуват се на изгрева и слизат в лагера около 7:30.
30 юни (петък)
Ани и Марко Личко картират пещерата Брат и сестра (около -50 м).
Мак и Иво Б. излизат от лагер 1.
Иво К., Джу, Шпела и Диба влизат в Словачка яма. Планът е да слязат директно към бивак 3 на – 1230 м. Пътьом Шпела и Диба изкатерват комина на Кишна дворана (Дъждовната зала) на -1100 м, който обаче завършва с кална зала. По последните отвеси към лагер 3 има много вода, навън пак вали. Групата вкарва бутилки за гмуркане.
В базов лагер на Велики Любеновац се посреща Джулай морнинг с парти и силен дъжд.
01 юли (събота)
Марко и Марина отиват до Аватар, уширяват на дъното, но не успяват да минат.
Енч, Тони, Вес, Хриси, Винка, Влад, Иво Б., Лъчо, Стеф и Ани отиват на морето на Ябланац.
Джу и Иво К. отиват да проверят какво има след уширения меандър на Кишна врата. На преминаване през меандър Острица (не напразно е с такова име) гащеризоните им са вече със силни поражения. Минават стеснението на Кишната врата, но след 5-6 метра се оказва сифон. На връщане се засичат с Шпела и Диба, които им показват продължение, което са открили в Лимбо канала. Не изглежда много обещаващо. Всички се връщат в бивак 3.
Джу и Иво К. отиват по посока на сифона и разглеждат канал Щубе в посока дъното на -1301 м. Стигат до неекипиран отвес, връщат се и отиват към сифона. Стигат до полусифона на около – 1290 м, който е отворен въпреки силните дъждове. Връщат се в лагер 3 и четиримата със словенците спят там. Водата започва да спада.
02 юли (неделя)
Влад, Хриси, Весо, Лъчо и Иво Б. отиват на разходка до Росиева колиба и по-близките върхове.
Тони и Енч са дежурни в лагера. Отиват до Красно с Марина за покупки, пълнене на вода за лагера.
Шпела и Диба тръгват да излизат от лагер 3. Навън са за около 7:30 часа, с почивка в бивак 1.
Джу и Иво К. отиват да катерят нов комин на разклона между Лимбо канал и Кишна врата над езеро Опоравка. Набиват 6-7 анкера и излизат в нова зала, удобна за лагер. След 2-3 метра стигат до езеро, изкатерват 3 м над него и с много бочене с чука преминават още 2-3 метра. Стигат до ново езеро, с ново стеснение над него. Връщат се в бивак 3. Тази нощ спят само двамата – разкош и широко. Въпреки че залата за бивак 3 е сравнително голяма, то няма особено равно място и палатката се пада върху разни камънаци.
Марко, Банчо, Лука и Ани влизат и спят на лагер 1 на -350 м. На следващия ден ще се гмурка сифонът. Банчо Ялжич е ветеран в хърватското гмуркане. През 2010 г. гмурка 40 метра в Лукина яма и прави пещерата с дълбочина от -1421 м и 15-та в света. През 2013 г. синът на Банчо заедно с Петра гмуркат още 10 метра и така Лукина става -1431 м.
03 юли (понеделник)
Джу и Иво К. тръгват от бивак 3 нагоре в 9 часа. За около 9:30 часа са навън. Голямо помпане, но водата се е поотекла. На Фифи меандъра се засичат с групата за гмуркане.
Ани и Лука слизат в бивак 3 и картират частите над езеро Оправка – около 15 метра. Проверяват за потенциално продължение в Лимбо канала. Според Лука може да се работи в това направление.
Банчо и Марко отиват към сифона. Банчо гмурка около 4 метра в дълбочина и 10 в дължина. Много е тясно, по повърхността на сифона има пяна от все оща падащата вода и видимостта е силно ограничена.
Марко проверява сифона на Кишна врата. Потенциалът е малък.
Ани, Лука, Марко и Банчо спят в бивак 3.
Група в състав Влад, Стеф, Мак, Вес и Лъчо влиза в Словачка яма с цел разекипиране. Ще спят в бивак 1.
Вечерта, след обсъждане, хърватите решават, че пещерата няма да се разекипира. Август месец ще се организира малка експедиция, която ще пробва да ушири стеснението в Лимбо канала. Планира се и ново гмуркане в сифона. Дано тогава времето е по-благосклонно към гмуркачите.
Групата на Влад е най-щастлива от решението, че няма да се разекипира. Следва парти в бивака на -350 м с песента „Пляс, пляс педалите“, която се е превърнала в химн на експедицията.
04 юли (вторник)
Влад, Лъчо, Весо, Мак и Стеф слизат до бивак 3, за да изнесат багаж.
Ани, Банчо и Влад тръгват с багаж от бивак 3 и излизат навън късно през нощта.
Стеф и Мак тръгват от легер 3 и остават да спят на лагер 1.
Вес, Лъчо, Марко и Лука остават да спят в лагер 3, проверяват отново Лимбо канала.
Енч, Тони, Марина и Хриси отиват до Алан с колата на парка и се връщат вечерта през Преможичевата стаза.
Джу се разхожда до Хайдушки кук и още малко из района. Пътеката е много обрасла, но е хубава разходка за около 3 часа.Иво Б. отива да свали багаж от входа на Словачка яма.
По отвесите в Словачка яма.
05 юли (сряда)
Стеф и Мак излизат навън от бивак 1.
Влиза група: Енч, Тони, Иво Б., Иво К., Джу и Марина, за да вади багаж от биваци 1 и 2. Събират целия лагер 2, боклук, въжета и други неща – общо 10 торби. По пътя правят постановка да снимат голямата вертикала (200 метра) над лагер 1. Снимките не се получават особено с наличното осветление, но по-малката вертикала се получава добре.
Лъчо, Вес, Марко и Лука излизат от бивак 3 до горе.
Словачка яма остава екипирана. Въжетата са прибрани в прониквачки по отвесите. В бивак 1 и 3 остават палатки, чували и шалтета.
Вечерта всички са в базов лагер и парти, парти…
Края на експедицията и екипировката е изпрана.
06 юли (четвъртък)
Събира се целият лагер – палатки, въжета… Велики Любеновац е изпразнен от пещерняци. Всички отиват да перат въжета и инвентар. Следват общи снимки и сбогуване.
Българската група се отправя към морето. Къпане, вечерта парти, парти и на следващия ден потегляне към България.
Равносметката за българското участие
Четирима пещерняци от България – Антония Влайкова, Владимир Георгиев, Енчо Енчев и Явор Цветанов от Пещерен клуб и спелео училище „София“ стигат до дъното на трите най-дълбоки пещери в Хърватска: Лукина яма през 2010 г., завършваща със сифон на дълбочина от -1431 м (сухите части са до -1368 м), Велебита -1026 м през 2012 г. и Словачка яма през 2017 г., също завършваща със сифон на -1324 м (сухите части са до -1320 м).
Влад има общо 4500 м денивелация в пещерата, преминати по време на експедицията.
Екип 4: Енч, Тони, Вес и Винка изкарват 5 дни в пещерата.
От българската група Тони и Енч слизат до дъното на пещерата – сифона на -1320 м, като преминават през полусифона на -1290 м.
Още две жени – Анелия Павлова и Виолета Желязкова слизат под -1000 м дълбочина, с което общия брой на българските пещернячки слизали на такива дълбочини става осем.
Още снимки от фейсбук:
Slovačka jama 2017, SO Velebit
Словачка яма 2017, Антония Влайкова
Участници в експедиция „Словачка яма 2017″
Анелия Павлова – Ани, СК „Пълдин“ – Пловдив
Антония Влайкова – Тони, ПКСУ „София“
Веселин Желязков – бат Вес, ПКСУ „София“
Виолета Желязкова – Вили, ПКСУ „София“
Владимир Георгиев – Влад, ПКСУ „София“
Енчо Енчев – Енч, ПКСУ „София“
Иво Бакалов – Иво Б., ПКСУ „София“
Иво Колчаков – Иво К., СК „Пълдин“ – Пловдив
Лъчезар Младенов – Лъчо, ПК „Черни връх“ – София
Стефан Златев – Стеф, СК „Варна“
Явор Цветанов – Джу, ПКСУ „София“
Христина Дечева – Хриси
|
