|
|
Кой е тук? |
|
В момента има 24 посетителя в сайта |
|
|
|
|
Автор: О.Стоянов - Kenoby
|
|
Вторник, 10 Април 2007г. |
02.03
Колите на Коцето с Янев, Светльо и Ники и на Жоро с Остромски, Паров и Сашка тръгнаха към Русе в ранната привечер, а ние с Киро, Китен и Яна към 23.00. Идеята на първите бе да спят в Русе и рано сутринтада минат Дунав мост.
03.03
Ние го минахме към 2.00. Колите трябваше да се срещнат в Бъзау към 8, но получихме съобщение да не ги чакаме и за евентуално настигане по пътя. Към 12.00 бяхме в Сучеба, където трябваше да се съберем, но към 14.00 се обадиха с лошата вест за счупения джип. Аварията беше станала на около 20-тина километра след Роман. Върнахме се и издърпахме колата до Роман, до първия автосервиз. Ремонта там продължи до 20.00 и както се оказа беше безполезен, даже вреден. Оставихме джипа на бензиностанцията, Светльо и Коце да спят в него и пак тръгнахме към границата. Там Киро остави 3-мата пътуващи с него - Мен, Китен и Ники и се върна за джипуващите.
04.03
След като останахме сами на границата разбрахме, че не може да я преминем без кола. А коли между 12 и 02 в петък между границите са рядкост. Бяхме се обесърчили, когато от Украина излезе една лада, завъртя пред румънската будка и зачака отново да влезе в Украина. В колата беше само шофьора и ние бързо се ориентирахме, качихме се и с помоща на шофьора минахме прекалено бързо всички митнически проверки. След митницата той ни каза "Довиждане" в колата се качиха други хора и тя изчезна по пътя. Ние до Черневци си осигурихме транспорт срещу 20 Евро. Там ни чакаше Жоро, аз с картата станах 6-тия човек в колата и поехме към Хотин и Кривче. Към 4-5 разбрахме, че пътя за Кривче не минава през Каменно-Подолск, после незнам - заспал съм. Събудих се около 8 в подножието на кулата където беше срещата. Андрей беше станал и дори направил кафе, Александър обаче оказваше съпротива на събуждането. Чухме се с Китен и Полицая който бяха "спали" на гарата в Черневци и вече пътуваха с автобус към Хотин. Киро, Паров, Светльо и Коце бяха също на близо. Разтоварихме кангото на мястото за бивака пред пещерата "Кристална" в която щяхме да работим и Жоро с Андрей отпрашиха за останалите и на пазар. Цялата експедиция се събра на място към 12.00 и 80% директно легнаха и заспаха. Привечер половината българи влязохме по туристическия маршрут в пещерата. Започна кристалната приказка...
05.03
Понеделник - ден за започване на работа. Разделиха се групите за картиране, сравниха се показанията на уредите, уточниха се районите и задачите. Първа група - Янев, Ники и Стайчев започваше от вход А по централната галерия към "Елхата". Група две - Андрей, Саня и Коце района на "Елхата", група три - Паров, аз и Сашка - първото ляво разклонение (впоследствие уточнено като 4то) и последната група - Остромски с Китен и Яна следващото ляво след нас. Дежурни по лагер останаха Киро и Светльо. Двете групи по централната антена вървяха бързо, докато ние с Паров се оказа че сме се набили с нечовешки едва 50-60 см висок лабиринт. Още в края на деня Остромски свърза галерията която картираше с тази в която ние работихме. Рекордьор за деня беше украинската група с малко над 200 мерта картирани.
06.03
Паров остана в лагера след като получи болки от лазенето по тесняците и бе заместен от Свельо в нашата група. Картирахме до ранния следобед. Паров и Китен се оказаха неподходяща комбинация за дежурни по лагер изненадвайки всички със супа от кисели краставички и стафиди. Привечер влязохме всички на фотосесия и "разходка" до подземни лагери "Москва" и "Академка".
07.03
Явно има нещо. Моята група отново бе с променен състав. Този път с нас със Сашка беше Киро. Предишния ден бяхме стигнали до тесняк и сега рано-рано към 11 се понесохме с лопата натам. Сашка влезе първа и за 15 минути разри меката глина. Промъкнахме се и излязохме в напречна галерия. Ние с нея тръгнахме (запълзяхме) на ляво, Киро на дясно. След 150 метра излязохме на наш пикет. Изчакахме Киро и излязохме за уредите за картиране. Вечерта представителна групичка от нашите левенти отиде до Баршов да вземе 3тия украински член на експедицията - Юлияна и известно количество бира.
08.03
8-ми март. Полицая още в ранни зори подари кокичета на трите дами. Официален празник и неработен ден в Украина. Ние обаче продалжихме с картирането. Преди работа обаче Андрей и Юлияна ни показаха пътя към скелета. Голямо пълзене за нас, а той как беше стигнал до тук още през 1910 никой незнаеше. Скелет, като скелет. Отидохме, снимахме го, снимахме се и обратно на работа. Със Сашка докартирахме и свързахме разкопаното от вчера. Останалите на една голяма група пусна антена от Вход Б до "Академка" и "Водата". Основната работа беше свършена. Долу в подножието на хълма се чуваха песни. Оказа се, че група туристи са дошли на палатки. С Андрей слязохме да ги видим, "изпихме" им водката и след като отказаха разходка из пещерата с водач Цецо Остромски се прибрахме в лагера. Там интригата се въртеше около шише от 2 л. Загорка. Никой неможеше да разбере какво е забъркано в него и просто вода ли е или алкохол. В 12.00 чиститихме 18-тия рожден ден на Юлияна и изпозаспахме...
09.03
На светло е друго. Шишето от Загорка се оказа с течноста за чистачки на джипа. Как от Румъния се беше появило в лагера - загадка. Мисля, че на украинците им хареса. На повечето от нашите май също. Почвам
да съжалявам, че и аз не го опитах... Работата на този етап в Кристална беше приключена и се насочвахме към Вертеба и Млинки. Основната група с колите отиваше на Вертеба, а останалите с автобус направо на Млинки в с. Залисие. Събрахме се там към 17.00 и след като се настанихме в една стара къща, отидохме да се видим в Папа - човека отговаряш за проучването на пещерата и държащ ключа от нея. Бяха пристигнали и Ростик - с които се знаехме от Мугла 2005 и Люда - приятелка на Андрей. Разгледахме снимки, карти, говорихме за картиране, проучване и български трушии. Късно вечерта към "дъното" на 28 километровата пещера тръгна група, която носеше хранителни и водни припаси на групата работеща там. Оказа се, че никои от работещите в пещерата не я познава и не може да излезе сам.
10.03
Рано - рано бяхме готови за влизане в пещерата. Изчакахме украинците и направихме здраво преход из пещерата. Беше време да събираме багажа. Към 18.00 първата кола с 3 камикадзета за пресичане пак уж пешком границата тръгна. Към 20.00 ги оставихме на границата заобиколени от "гладни" трафиканти и се върнахме обратно със Жоро.
11.03
Малко преди 01.00 двете коли поеха на път. Към 4 бяхме вече в Румъния без никакви проблеми на митницата. Към 8-9.00 се събрахме с джипа, за които бяха дошли от България с кола Таня и Малкия от Академик. Не много бавно, впредвид обстоятелствата се придвижихме и малко преди 17.00 минахме Дунав мост. Спряхме за малко в Коцето и точно в полунощ си бях в къщи.
Заспах като пребит...
|
|
|
|
|
|
|
|
Къде ще ходим |
|
Календар на републикански, клубни и други прояви... |
|
Последни албуми в галерията |
|
|
|
|
|
