Основен белег за определяне вида на дадено въже са динамичните му качества, които най-много зависят от възможностите му повече или по-малко да се удължава при натоварване. Още при конструирането на въжетата в зависимост от търсените експлоатационни качества, възможностите им за удължение както в процеса на нормална употреба, така и при поемане на динамичен удар, предварително се вместват в диапазони с различни граници. Според степента на удължението им при натоварване, а оттам и с оглед на целите, за които се произвеждат, те се разделят на два основни вида: динамични или алпийски въжета и статични или спелеовъжета.

Произвеждат се предимно за нуждите на алпинизма. Степента на удължението им при нормална употреба обикновено е от 4,5 до 6,5 %. Основните им качества са съобразени с норми, определени от Международния съюз на алпийските организации (UIAA). Те регламентират производството на два типа алпийски въжета: основни (в много страни се наричат единични) и т. нар. двойни или полувъжета.

Основно се нарича този тип динамично въже, което по своята конструкция е предназначено да се използува единично за осигуряване при свободно катерене и което има необходимите качества да задържи със сигурност падане с най-високия фактор2. Дебелината на основните въжета най-често е от 10,5 до 11,5 мм.

Двойно или полувъже се нарича динамично въже, което задължително трябва да е сдвоено при осигуряване, т. е. осигуряването да се извършва с две такива въжета едновременно, То няма необходимите качества да понесе със сигурност натоварването при падане с фактор 2, ако бъде употребено единично.

Полувъжетата са с дебелина 9 и 10 мм.

Изпитанията за оценка на основните качества на динамичните въжета се извършват чрез теста "Додеро". За целта се използуват образци от произведените въжета с дължина 2,80 м. На специален стенд се осъществяват последователни падания на тежест от височина 5 м с фактор 1,78 (фиг. 9). Основните въжета се изпитват с тежест 80 кг, а полувъжетата - с 55 кг. Всеки образец се привързва към съответните елементи на стенда с възли булин, а при падането на тежестта въжето се прегъва на 150^°през отклоняващ карабинер с Ф 10 мм. С това се цели да се имитират условия, възможно най-близки до едно действително падане при свободно катерене.

Най-важни от изискванията на UIAA за качествата на динамичите въжета са: - върховото динамично натоварване при задържане на първото падане на тежестта да не надминава 1200 кгс за основните и 800 кгс за полувъжетата;

- всяко въже да задържи, без да се скъса, най-малко пет последователни падания на съответната за типа му тежест с фактор1,78; - удължението при нормална употреба да не надминава 8 % на основните и 10 % на полувъжетата при статично натоварване с тегло 80 кг.

Границата, която върховото динамично натоварванене бива да превиши дори и при падане с най-високия фактор, е взаимствувана от практическия опит на парашутизма. Той е доказал, че и при най-благоприятни обстоятелства, наличието на сбруя и др. човек може да издържи само краткотрайно натоварване, и то до 15 пъти по-голямо от собственото му тегло. Като се приема, че 80 кг е средното тегло на човек, следва, че той може да издържи натоварване най-много до 1200 кгс (80х15).

Фиг. 9. Схема на теста "Додеро"

Максималната граница, определена за стойността на върховото динамично натоварване на полувъжетата (800 кгс), на пръа поглед изглежда по-благоприятна от приетата за норма на основните (1200 кгс). В действителност това не е така, тъй като тя се достига при задържане на значително по-малка падаща тежест от тази, с която се извършват изпитанията на основните въжета. Напомняме за това, тъй като стойността на върховото динамично натоварванеобикновено се обявява в паспорта с техническата характеристика на алпийските въжета, но не и условията за изпитанията им. Ако тази подробност не се знае или не й се обърне нужното внимание, а в паспорта на дадено въже, което предстои да бъде използувано, фигурира число равно или по-малко от 800 за стойността на върховото му динамично натоварване, може да се изпадне в заблуждение при оценката на неговите динамични качества.

Да се запомни:

- при свободно катерене за осигуряване се използуват само динамични въжета;

- когато при свободно катерене осигуряването се извършва с полувъжета, задължително и двете се включват в два отделни карабинера, но на един и същ клин. Ако се включат в един карабинер, при динамичен удар има опасност едното да притисне и да среже другото, а ако клиновете са поотделно за всяко от въжетата, едното може да се натовари повече и да не издържи на удара;

- при свободно катерене с две основни въжета за всяко от тях се забиват отделни клинове. Ако се включат в карабинера на един и същ клин, при динамичен удар върховото динамично натоварване многократно нараства.

Съдържание

3.2. СТАТИЧНИ ВЪЖЕТА

През втората половина на 60-те години в практиката на спелеологията навлязоха две нови съоръжения - десандьорът и самохватите. Тяхното бързо и масово разпространение само за няколко години изцяло промени начина за проникване в пропастите. Стълбите постепенно бяха изоставени. На базата на самохватите се появиха нови техники като "спускане и изкачване по въже със самоосигуровка" и др. Но след като въжетата станаха основно средство не само за спускане, но и за изкачване по отвесите, голямата им еластичност, така необходима в процеса на осигуряване, веднага се превърна в техен основен недостатък. Необходимостта да се "помпа" на място, докато се оберат най-малко 5-6 м от елонгацията, преди спелеологът да се отдели от дъното приизкачване на всеки по-голям отвес, и особено непрекъснатото подскачане при всяко преместване на самохватите по въжето, не са от най-приятните усещания. От друга страна, при допир в скалата когато са натоварени, въжетата са подложени толкова по-бързо на протриване, колкото са по-еластични. Всичко това доведе до конструирането на въжета с по-ниска степен на удължение, които получиха названието статични. Те се произвеждат предимно за целите на спелеологията. Степента на удължението им при нормална употреба и натоварване от 100 кг най-често е от 1,5 до 2,5 %. Дебелината им е от 8 до 11,5 мм.

Поради по-ниската степен на удължение способността им да поемат енергия е по-малка, а върховото динамично натоварване - значително. То надхвърля 1000 кгс при падане на тежест от 80 кг само с фактор 1, докато динамичните въжета рядко превишават тази стойност дори при падане с най-високияфактор - 2.

Техниката на единичното въже се появи и разви на базата на вече съществуващите статични въжета. И затова на всеки спелеолог трябва да е ясно, че цялото й развитие е съобразявано с качествата и характеристиката на статичните въжета, а не конструкцията на въжетата - с нейната специфика. Затова от статичните въжета не може да се очакват качества, които по начало нямат.

Производството на статичните въжета все още не се регламентира от предварително определени норми на Международния спелеоложки съюз (UIS), както това е за динамичните от страна на UIAA. Засега всичко, което се отнася до тяхната техническа характеристика, зависи от добрата воля на конструкторите на фирмите-производителки. Развитието на техниката на единичното въже беше съпроводено от стотици експерименти, извършени както от отделни спелеолози, така и от клубове и национални федерации по спелеология. Установяваните недостатъци на статичните въжета от гледна точка на техниката на единичното въже веднага се компенсираха от съответни правила за тяхната употреба и за начина, по който отвесите трябва да се екипират.

Както подсказва названието им, статичните въжета имат ограничена еластичност и затова по принцип не са предназначени да поемат силни динамични натоварвания. Максималната степен на падане, която едно статично въже може да задържи, е падане с фактор 1. Това означава, че всеки спелеолог, когато е привързан към такова въже, трябва категорично да си забрани да попада в ситуации, при които е възможно да се озове над точката, в която въжето е фиксирано. Това правило лесно се помни и при добро желание още по-лесно може да се спазва. Съвършено недопустимо в статични въжета да се използуват за осигуряване при свободно катерене на комини, стени на галерии, камини и при други подобни действия.За такива случаи се използуват само динамични въжета. Тези правила не търпят никакво изключение- с тях. трябва да се съобразява всеки спелеолог, ако иска да надживее въжето, с което работи!

Съдържание

3.2.1. СТАТИКО-ДИНАМИЧНИ ВЪЖЕТА

Водени от стремежа да доближат качествата на статичните въжета до спецификата на техниката на единичното въже, преди няколко години конструкторите на някои фирми разработиха една тяхна разновидност - т. нар. статико-динамични въжета. Първото такова въже е на "ТСА" (Франция). Произведено е през 1978 г. Последваха го "Династат" на френската фирма "Беал" и английското "Викинг" със сърцевина от кевлар.

Статико-динамичните въжета също са кабелни, но се състоят от три конструктивни елемента: от две различни по своите динамични качества носещи сърцевини и защитна обвивка.

Най-добри показатели от статико-динамичните въжета засега имат тип "Династат" на "Беал" (табл. 6).

Таблица 6 Статико-динамично въже тип "Династат" с Ф 10,5 мм

Якост на опън ...................................... 2020 кгс

Удължение при скъсване ............................. 41%

Върхово динамично натоварване (при f=1) ........... 800 кгс

Брой на задържаните тестови падания ....... 10 х

Удължение при нормална употреба с натоварване 80 кг ....... 3,2%

Тегло на метър .................................... 70 г

Централната сърцевина на "Династат" е от полиестерни нишки. Тя предварително се опъва до определени граници, за да се намалят възможностите й за удължаване при натоварване. Втората сърцевина, оплетена около централната, е от полиамидни нишки, които имат по-голяма еластичност от полиестерните. Нишките на третия конструктивен елемент - защитната обвивка - също са от полиамид.

Идеята, заложена в тази конструкция, е следната: при нормална употреба, т. е. при спускане и изкачване, натоварванията се поемат изцяло от по-слабо еластичната полиестерна сърцевина и поведението на въжето до натоварване от 650 кгс е статично. При натоварване над 650 кгс тази сърцевина се къса, като поглъща част ог енергията на падането. Останалата част от нея се поема от влизащата в действие значително по-еластична полиамидна сърцевина. Общият резултат от това е по-голямата сигурност на въжето поради по-ниската стойност на върховото динамично натоварване.

Не е излишно да повторим, че се касае само за разновидност на статичните въжета и затова също като тях и те не са предназначени да задържат падане с фактор, по-голям от 1.

Тази нова конструкция все още не е изцяло "избистрена", но все пак е крачка напред към повишаване на сигурността на статичните въжета. Дали по-нататъшното й подобряване ще бъде най-верният път към тази цел или спелеолозите ще трябва да се лишат от някои удобства на суперстатичните въжета за сметка на увеличаването на процента на тяхната удължаемост в интерес на по-голямата сигурност, бъдещето ще покаже. В близко време предстои утвърждаването на норми и за спелеовъжетата.

Независимо какви точно ще са бъдещите условия и норми, които UIS ще приеме за производството на статичните въжета, те с нищо няма да променят принципните постановки, залегнали в основата на техниката на единичното въже. Една от най-важните е, чевсеки спелеолог е длъжен сам да се съобразява какво въже държи в ръцете си, как трябва да го използува и опазва, както и реално да преценява не само неговите възможности, но и своите собствени.

Да се запомни:

- статичните въжета се използуват като фиксирани въжета, т. е. за екипиране на отвеси и за направа на парапети;

- при екипиране на отвеси със статични въжета и при други действия с тях да не се допускат положения, които при инцидент биха предизвикали падане с фактор, по-голям от 0,5;

- колкото едно въже е по-статично, толкова по-нисък е допустимият фактор на падане;

- в отвеси, които задължително изискват екнпиране с междинни прехвърляния, да се избягва използуването на въжета с удължение по-малко от 2 % при нормална употреба;

- статично въже може да се използува за осигуряване на партньор, но само при условие, че това се осъществява отгоре.

Съдържание

3.3. ПОМОЩНИ ВЪЖЕТА И ШНУРОВЕ

Предназначени са изключително за спомагателни функции. Помощните въжета са с дебелина 7 и 8 мм, В зависимост от марката и годината на производство имат различна якост на опън, обикновено над 900 кгс. Например помощните въжета производство на "Еделрид" имат якост на опън съответно 1200 кгс за Ф 7 мм и 1550 кгс за Ф 8 мм (1983 г.). Използуват се за направа на примки, на импровизирани седалки и гръдни обвръзки, както и за други помощни цели.

Шнуровете са с дебелина от 3 до 6 мм и с якост на опън съответно от 230 до 730 кгс (1983 г.). Използуват се предимно за направа на алпийски стълбички, за окачване на транспортния сак за седалката при носенето му по отвесите и за други неотговорни натоварвания. Шнуровете с дебелина 5 и 6 мм са най-подходящи за направа на самозатягащи се възли.