Пещерен клуб и Спелео училище София
Пещерен клуб и Спелео училище София
Българска Федерация по Спелеология
Основно меню
Начало
Клубът
Спелео Училище
Технически описания
Новини
Форум
Галерия
Полезно
Контакти
Кой е тук?
В момента има 23 посетителя в сайта

АБВ - ПРИСПОСОБЛЕНИЯ, НАПРАВЕНИ ОТ ВЪЖЕ Печат
Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 
Автор: ПКСУ София   
Вторник, 22 Май 2007г.
6.1. ВЪЖЕНИ ПРИМКИ

Използуват се за направа на закрепвания върху естествени опори, като отклонители на въжето в отвес, при спасителни, спомагателни и др. работи. Примките се свързват с двоен тъкачески възел или насрещна осморка за въжета с дебелина 7 и 8 мм и с насрещен водачески възел за въжета с дебелина над 9 мм.

Въпреки наличието на възел практическата якост на опън на едно въже, свързано като примка, почти не се променя и остава в граници, близки по стойност до обявената от производителя. Например помощно въже с дебелина 7 мм, което има обявена якост на опън 1170 кгс, свързано като примка, се къса при 1150 кгс. Ако примката се сдвои (фиг. 43-4),практическата якост нараства на 2850 кгс. Това е така, защото в примка въжето работи съответно двойно или четворно. Това обаче е в сила само при условие, че рамената й са успоредни едно на друго (фиг. 43-1). С разтварянето им издръжливостта на примката намалява. При ъгъл 30o усилието във всяко от рамената нараства с 3 %,а при 60o - вече с 15 % (фиг. 43-2,3). Затова при използуването на примки трябва да се спазва същото условие, както и при закрепванията под формата на У, т. е. да не се допуска големината на ъгъла между рамената й да бъде над 90o. Това се постига лесно чрез примки с различни дължини. Ако естествената опора, която трябва да се оборудва с примка, е по-масивна, ъгълът между рамената й може да се намали, като се постави примка с по-голяма дължина (фиг. 43-5).Освен това една по-дълга примка винаги има по-големи амортизационни възможности, което не е без значение за сигурността на закрепването.

Начините за правилното използуване на примките са показани на фиг. 43 - 1, 4, 5, 7, 10 и 11.


Фиг. 43
Фиг. 43.
Въжени примки:

1 - единична; 4 - сдвоена; 6, 8, 9, 12 - неправилно използуване; 1 2, 3, 4, 5, 7, 10 - правилно използуване; 11 - съединяване на примки


6.2. ОСИГУРИТЕЛЕН РЕМЪК

Осигурителният ремък е едно от най-важните и специфично за техниката на единичното въже приспособление за самоосигуряване на спелеолога при преминаване на парапети и на междинни прехвърляния, на възли по въжето при спускане и изкачване, при екипиране, за прихващане и сваляне на пострадал и др. (фиг. 44).

Фиг. 44
Фиг. 44.
Осигурителен ремък


За направата му се използува само динамично въже с дебелина не по-малка от 9 мм. Използуването на въже сФ под 9 мм, както и на различни видове синтетични ленти, или статично въже, е недопустимо. Изследванията на комисията за проучване на материалите и съоръженията при френската федерация по спелеология (Курби [1]) недвусмислено потвърждават това (табл. 11).

В двата края на динамично въже с Ф 9 или 11 мм и дължина около 1,50 м се прави по един къс клуп.Клуповете се връзват с възел девятка за въже с Ф 9 мм и осморка за въже с Ф 11 мм. В единия от тях се поставя дуралуминиев карабинер, който трябва да е асиметричен и без муфа, за по-лесно манипулиране при преминаване на междинни прехвърляния. С другия клуп осигурителният ремък се включва директно в триъгълния карабинер "Майон рапид" на седалката.

След здравото затягане на възлите дължината му, включително поставеният асиметричен карабинер, не бива да надвишава 50 см. В противен случай спелеологът винаги ще има проблеми при закрепванията (фиг. 45 а)и особено при преминаване на междинните прехвърляния, ако се движи по система, екипирана от спелеолог с нормално дълъг ремък. "Коремите" на прехвърлянията винаги ще му бъдат къси и няма да може да освобождава десандьора си. За да го стори, при всяко прехвърляне ще трябва да си помага с педала и водещия самохват.


Таблица 11

Материал, от който е направен ремъкът

Сухо въже

Мокро въже





Брой на задържаните падания


ВДН при първото и второто падане


Брой на задържаните падания


ВДН при първото и второто падане

f = 1

f = 2

f = 1

f = 1

f = 1

Ф 6 мм шнур, кабелна конструкция

0

0

-

-

-

Ф 7 мм помощно въже, кабелна конструкция

1

0

-

0


Ф 8 мм помощно въже, кабелна конструкция

2

1

1 - 540 кгс

2 - 720 кгс

1

1 - 590 кгс

2 - скъсване

Ф 9 мм динамично полувъже

10

-

1 - 460 кгс

4

1 - 448 кгс

2 - 750 кгс

Ф 10 мм динамично основно въже

10

3

1 - 530 кгс

2 - 720 кгс



тръбна лента с ширина 18 мм

0

0

-

0

-

тръбна лента с ширина 28 мм

2

0

1 - 860 кгс

2 - 1140 кгс

1

1 - 930 кгс

2 - скъсване


Осигурителният ремък може да се направи и двоен. За целта се използува по-дълго въже - около 2,70 м при Ф 11 мм. След като в двата му края се направят необходимите клупове, въжето се сдвоява с възел осморка (или девятказа Ф 9 мм), при което се получава трети клуп (фиг. 45б).При сдвояването се следи единият край да бъде с дължина 50 см, а другият - не по-дълъг от 75 см, включително карабинерите. Осигурителният ремък се включва в триъгълния карабинер "Майон рапид" на седалката с клупа на сдвоения край. По-късият край на ремъка служи за самоосигуряване на спелеолога към закрепванията, а по-дългият - при преминаване на парапети в комбинация с по-късия, при прехвърляне от парапет към въжето в отвеса или обратно и други маневри.
Парчето въже, от което ще се прави осигурителен ремък, предварително се оставя едно денонощие потопено във вода, за да не се скъсява след това при намокряне. До края на срока на използуване на ремъка възлите му не се развързват, дори когато се пере.
Фиг. 45
Фиг. 45.
Осигурителен ремък:

а - неправилно регулиран; б - двоен

Осигурителният ремък е толкова по-сигурен, колкото въжето, от което е направен, има по-голяма стойност за H0. Отфиг. 46 се вижда, че ВДН2винаги ще бъде по-малко отВДН1,ако Н02 е по-голямо отН01.

Фиг. 46

Фиг. 46. Зависимост наВДН на осигурителния ремък от границата Н0:

1 - въже с по-ниска граница Н0; 2 - въже с по-висока граница Н0


При друсане върху нов ремък, направен от динамично въже с Ф 11 мм дори с фактор 2, падащият няма да почувствува особено силен удар. Върховото динамично натоварване остава в невисоки граници, тъй като дължината на ремъка по принцип е по-малка от стойността за Н0.Независимо от това обстоятелство по-силни и особено излишни натоварвания върху ремъка трябва да се избягват. Както друсанията, така и поредни невнимателни отпускания върху него неблагоприятно въздействуват върху нищожното по дължина въже, от което е направен. В процеса на употребата му то постепенно изчерпва част от еластичните си възможности. След десетина по-тромави отпускания върху него върховото му динамично натоварванеможе значително да се увеличи. Затова и при нормална статична употреба на осигурителния ремък винаги трябва да се работи внимателно, за да не се подлага на излишни натоварвания. Да се запомни:

- осигурителният ремък се прави само от ново динамично въже с Ф най-малко 9 мм и всяка година трябва да се сменя с нов, независимо че външният му вид може все още да е отличен;

- ако осигурителният ремък е от въже с Ф 9 мм, в никакъв случай не бива да се допуска друсане върху него с фактор, по-висок от 1.

Съдържание

6.3. ПЕДАЛ

Стремето, посредством което се осъществява изкачването по отвесите, и прусекът за самоосигуряване на спелеолога чрез водещия самохват обикновено се правят от едно парче въже. Полученото приспособление носи названието педал (фиг. 47). За направата му се използува динамично въже с Ф 9 мм и дължина около 3 м. В единия край с единичен булин или с водачески възел се прави широк клуп за стъпване с два крака, а в другия - много къс клуп с възел осморка. Чрез възел стреме, направен върху карабинера на водещия самохват, се фиксират необходимите дължини съответно за осигурителния прусек и стремето за изкачване.

Дължината на стремето се подбира така, че когато и двата крака са в клупа му и са изпънати, челюстта на водещия самохват да застава на не повече от 2-3 см над челюстта на гръдния. Дължината на осигурителния прусек се подбира при проба за смяна на посоката от изкачване към спускане по въже. След като десандьорът се постави на въжето и се блокира и спелеологът, откачвайки гръдния самохват се опита да пренесе тежестта си върху него, не бива да се окаже увиснал на осигурителния прусек. Дължината му трябва да е достатъчна за леко откачване и прибиране на водещия самохват от въжето, но не бива и да е излишно по-голяма от необходимото.

Педалът може да се направи от две отделни парчета въже. И в този случай осигурителният прусек се прави от динамично въже с Ф 9 мм, докато за стремето може да се употреби помощно статично въже с диаметър 7 или 8 мм.

Фиг. 47

Фиг. 47. Педал


Да се запомни:

- осигурителният прусек на педала се включва или директно в триъгълния карабинер "Майон рапид" на седалката, или към осигурителния колан на кръста посредством овален карабинер "Майон рапид" с Ф 7 мм. За предпочитане е обикновен карабинер, независимо от наличието на муфа, да не се използува за тази цел.

 
Къде ще ходим
Календар на републикански, клубни и други прояви...
Последни албуми в галерията
Партньори

outsider_logo

Алпи

Стената

Go!Outdoor

Булинс


 

© 2024 Пещерен клуб и Спелео училище София
Joomla! is Free Software released under the GNU General Public License.