Там в планината се малка хижа крие, обрасла е във здравец и бръшлян, във нея често задружно ходим ние, във нея днеска полка е събран. Прислужва ни девойче ми-и-и-ло и то се казва Маделон, Маделон. Сърцата ни на всички е пленило В онзи малък,хубав , син салон, син салон. Унесени в мечти за нея мислим сал, а вечер във казармата е наш идеал. Пр: При Маделон кога се събереме и вдигнем чаши за наздраве ний, един шепти любовните поеми, а друг с целувки устни и покри. За Маделон ние всичко бихме дали и от нея в чуден възторг смях цъфти по устните алени Маделон, Маделон, Маделон. Един приятел безумно влюбен в нея отишъл е във малкия салон и там и казал:”Без тебе съм загубен. Ръката ти аз искам Маделон.” А тя с усмивка му отвръ-ъ-ъ-ща: “Един защо да любя аз, да любя аз. Целия свят аз искам да прегръщам, целия Ви полк да любя аз, да любя аз. Ръката си в тоз час аз няма да я дам, защото с нея трябва да прислужвам на Вас.” Пр: .........
|