След кратко обсъждане между участниците в експедицията решихме да ви драснем малко инфо.

Мастър Оги One Kenoby се свърза със Саша, ПР-а на Румънската федерация по спелеология. Тя ни изпрати не много подробна информация за пещерата и района около нея. На една от сбирките на клуба разгледахме всичкото документейшън и решихме кога тръгваме и колко народ ще пътуват за Румънско. След многократни промени в състава на бандата на 13 юни в мноого късния следобед към 23 часа АЗ, Желязко, Сашо, Фотев, Оги, Папи и Петя, Кака Тони, Китен, Деката, Злата гад и Игор успяхме да отлепим от София. Стигнахме границата... и питахме митничарите „А ся кво да минаваме ли?” ... и минахме.

Малко по-късно пристигнахме в Зарнещи за срещата с румънците. Дойде Драгош (Дойтер ли беше Мюнхен ли беше?!?!) и натоварихме багажа т.е. част от него на джипа му, а останалата част в полото. И така пешачката потеглихме по коларския път през каньона. Дотук добре, ама... дойде и „равната” пътека. Товарните добичета се намагарчиха с инвентарец има няма 700 метра въжета и прилежащите им аксесоари, касетка домати, 4 кила сирене за всеки случай, мясо, хрънъ и водъ. Хрънътъ прай бурбътъ шъ знайш. Баирът бе неравностно жесток, но ние го сразихме и полазихме заслона Гринд. Изтактикувахме се относно екипирането, изпразнихме въздуха на прониквачките за сметка на въжетата и към 1 часа група тримата полазници Желязко, Папи и Фотев с още трима шерпа Драгош, Китен и Игор потеглиха към Гринд – пещерата. След 9 часа екипиране, денивелация -360 и достигане до тесняка, полазниците излязоха. Втора група: Игор, Китен, Деката и Сашо тръгнаха с въжата за дъното. И не стигнаха по-дълбоко от тесняка. Тесняк ли бе да го опишеш – тесняка се оказа тесен. Тва бе първия неуспешен опит за екипиране на дъното. На следващия ден около 5 часа ърли морнинга група джуджета – АЗ, Злата гад и Кака Тони атакувахме тесняка. Ма тесняка си е тесняк, упорит излезе. И малко по-късно към нас се присъединиха Петя, Игор, Деката, Оги, Желязко и Папи с една не мноо приятна новина. Навън вали порой и някои от отвесите са водопади. Съвета на старейшините реши да се направи палатка от фолиа и да изчакаме водата да се отече. На – 300 си спретнахме чайна таун и кофи карбитинг шоп. Предишната вечер от румънците бяхме разбрали, че при дъжд тесняка засифонява, а отвесите от -170 надолу стават за каньононг. Е всичко си е ОК – сифона не го видяхме ма усетихме водопадите.

И така на 17 юни около 1 часа всички бяхме отново в лагера с леки усмивки по лицата и изстрадали физиономии. Пет часа по-късно влязоха Сашо, Фотев, Китен и Драгош за да ни извадят въжата и джубрето от Гринд.

Към 3 часа следобяд вече слизахме към колите доволни недоволни и лекинко поизморени. Накратко така приключи полазването на пещерата Гринд.

P.S. А както каза Игор „пещерата си е там, няма да избяга”

За мен лично експедицията е повече от успешна. Натренирахме се, понаучихме по нещо ново и поразбрахме какво е да работиш в екип ;-)

Учебно-спортния (Gnevnii)

Повечко снимки от Гринд ей тук:

http://pk-sofia.com/gallery/v/ekspedicii/Grind/?g2_navId=x3b1f1b10