Командировка ли бе да я опишеш…? Всичко започна съвсем невинно… Един ден невинния ми телефон нададе невинения си вой и сложи край на невинното ми излежаване в леглото… за следващите 4-5 дена (поне така си мислех в началото…). Вдигам го… отсреща Вили. Обяснява ми, че е замислила ходене до резервата „Стенето“ със научно-мазохистичната цел - зимно проникване и събиране на проби в Райчова дупка и Голямата яма… Направо едвам ме нави. Почнахме да се обаждаме на който се сетим, но за съжаление се оказа, че в момента има дефицит на луди с повечко свободно време.

Ден 1- ви. (16.03.2014г.) И така 3 дена след онзи телефонен разговор една шматка (Вили) тичаше към автобуса за Троян, където я чакаше другата, трижди по-шматкенска шматка (демек де аз). Последва едно шеметно товарене на багажа. Шофьора гледаше лошо купчинката от 164 неща, на които трябваше да залепи лепенки…Абе превърнахме се в любимите му пасажери. Без особени премеждия стигнахме Троян. Купихме си още храна, подробна карта на Централен Балкан и потеглихме с бодра крачка към прохода Беклемето. По едно време решихме да спрем на една автобусна спирка в Троян и да си опитаме късмета. След половин час ръкомахане спря един младеж и каза, че може да ни хвърли 15-тина километра по- нататък. Радост голяма!!! Как се товарят раници със снегоходки, каски и палатка вързанa отстрани, в багажник на Голф 2ка няма да разправям. И така….10тина минути по-късно си седим на края на с. Балканец и се чудим кфи ше ги мъдрим. Почакахме, помахахме на колите….и те ни помахаха… и толкоз. Решаваме, че ще стопираме в движение.