В периода 6-24 септември 2014 г., се проведе проучвателна пещерна експедиция в планинския масив Тененгебирге, Австрия. Организатор на експедицията бе Пещерен клуб и спелео училище „София” (ПКСУ София - www.pk-sofia.com) със съдействието на Българска федерация по спелеология.

Планинският масив Тененгебирге се намира в предната част на Източните Алпи на около 30 км южно от град Залцбург. Масивът е силно карстов, състоящ се предимно от Дакщайнски варовици. В този район се намират забележителни пещери като Айсрайсенвелт (Eisriesenwelt) – най-голямата ледена пещера в света с дължина от 42 км, в която частите с лед са около 1 км. Тези части са отворени и за туристически посещения. Друга забележителна пещера е системата Козаностра-Бергер-Платенек (Cosanostraloch-Berger-Platteneck Hoehlesystem) с дълбочина от -1291 м и  обща дължина от 30 км.

Районът в Тененгебирге, определен за работа на българските пещерняци, включва обекти, намиращи се в подножието на връх Кналщайн (2233 м) и обградени от хребетите Зомерек на изток и Платенек на запад. През 80те години от 1980 г. до 1983 г. българските пещерняци са провели 4 последователни експедиции в този район. За целият период са открити и изследвани 44 пропастни пещери. Всички те са именувани с буква S от София и съответен номер. Сред тях се намира втората по дълбочина пещера, проучена изцяло от българи, S1 с -584 м дълбочина. Други интересни пещери са: S2 с -460 м, S20 -400 м с все още недостигнато дъно и S30 открита в края на експедицията от 1983 г., проучена до -115 м, след което е стигнато до стеснение със силно изходящо въздушно течение.

6-10 септември

На 6ти сутринта потеглихме към Австрия и на 7ми следобед бяхме в Залцбург в клубното помещение на местните пещерняци. Там се запознахме с още някои от тях и получихме доста полезна информация за геологията и проучванията на пещерите в района на Кналщайн, Тененгебирге, как са маркирани пещерите и т.н. Спахме при тях и на сутринта  продължихме към крайната ни дестинация в с. Обершефау.
Там се срещнахме с местния горски и собственика на пътя, понеже в Австрия държат на официалностите и разрешителните. Качването от селото до базовия лагер е около 4 часа, но се надявахме да спестим 2/3 от него като се качим по черния път с колите. В Обершефау ни зарадваха с добра и лоша новина. Добрата е, че пътя беше току що ремонтиран и много добър, а лошата, че не дават да се качва никой по него още седмица за да се слегне след утъпкването. Явно щеше да се наложи да се потим.
Та на 8ми и 9ти хванахме баира и яваш-яваш изнесохме по-голямата част от багажа до лагера. Има няма 450-500кг. Къде е сега клубния хеликоптер…?
При първото качване горския дойде с нас за да види къде ще ни бъде лагера.При едното качване Тони и Иво проведоха спасителна акция(с елементи на родео) на овца паднала в двуметрова дупка, докато Филип снимаше.
На 10ти посветихме деня на оправяне на лагера и почивка за коленцата.Утре тръгваме да проучваме някои от перспективните пещери.
Времето за сега не е много добро. Валя ни само 3 пъти докато се качвахме, мъгливо и хладно е, а прогнозата за следващата седмица е все такава. В петък за разнообразие може и да вали сняг.