Пещерни клубове работят в района на община Годеч още от 40те години на миналия век. Поради факта, че се намира в погранична зона, достъпът до 1990-та година е бил силно ограничен. Проектът „Невидимото богатство на подземния свят“ си поставя за цел да състави максимално пълна картина на подземното богатство в района. Изпълнява се от „Асоциация на Спелеоклубовете в София“ (идейно вдъхновен от членове на ПКСУ София).

Целта на проекта е да обедини усилията на пещерняци от няколко поколения по проучване на пещерния район на община Годеч, да събере информация за биосплеологичното разнообразие, да се популяризира значението на неговото опазване както и да се систематизира картната информацията за пещерите там.

В периода 6-24 септември 2014 г., се проведе проучвателна пещерна експедиция в планинския масив Тененгебирге, Австрия. Организатор на експедицията бе Пещерен клуб и спелео училище „София” (ПКСУ София - www.pk-sofia.com) със съдействието на Българска федерация по спелеология.

Планинският масив Тененгебирге се намира в предната част на Източните Алпи на около 30 км южно от град Залцбург. Масивът е силно карстов, състоящ се предимно от Дакщайнски варовици. В този район се намират забележителни пещери като Айсрайсенвелт (Eisriesenwelt) – най-голямата ледена пещера в света с дължина от 42 км, в която частите с лед са около 1 км. Тези части са отворени и за туристически посещения. Друга забележителна пещера е системата Козаностра-Бергер-Платенек (Cosanostraloch-Berger-Platteneck Hoehlesystem) с дълбочина от -1291 м и  обща дължина от 30 км.

Районът в Тененгебирге, определен за работа на българските пещерняци, включва обекти, намиращи се в подножието на връх Кналщайн (2233 м) и обградени от хребетите Зомерек на изток и Платенек на запад. През 80те години от 1980 г. до 1983 г. българските пещерняци са провели 4 последователни експедиции в този район. За целият период са открити и изследвани 44 пропастни пещери. Всички те са именувани с буква S от София и съответен номер. Сред тях се намира втората по дълбочина пещера, проучена изцяло от българи, S1 с -584 м дълбочина. Други интересни пещери са: S2 с -460 м, S20 -400 м с все още недостигнато дъно и S30 открита в края на експедицията от 1983 г., проучена до -115 м, след което е стигнато до стеснение със силно изходящо въздушно течение.

Командировка ли бе да я опишеш…? Всичко започна съвсем невинно… Един ден невинния ми телефон нададе невинения си вой и сложи край на невинното ми излежаване в леглото… за следващите 4-5 дена (поне така си мислех в началото…). Вдигам го… отсреща Вили. Обяснява ми, че е замислила ходене до резервата „Стенето“ със научно-мазохистичната цел - зимно проникване и събиране на проби в Райчова дупка и Голямата яма… Направо едвам ме нави. Почнахме да се обаждаме на който се сетим, но за съжаление се оказа, че в момента има дефицит на луди с повечко свободно време.

Ден 1- ви. (16.03.2014г.) И така 3 дена след онзи телефонен разговор една шматка (Вили) тичаше към автобуса за Троян, където я чакаше другата, трижди по-шматкенска шматка (демек де аз). Последва едно шеметно товарене на багажа. Шофьора гледаше лошо купчинката от 164 неща, на които трябваше да залепи лепенки…Абе превърнахме се в любимите му пасажери. Без особени премеждия стигнахме Троян. Купихме си още храна, подробна карта на Централен Балкан и потеглихме с бодра крачка към прохода Беклемето. По едно време решихме да спрем на една автобусна спирка в Троян и да си опитаме късмета. След половин час ръкомахане спря един младеж и каза, че може да ни хвърли 15-тина километра по- нататък. Радост голяма!!! Как се товарят раници със снегоходки, каски и палатка вързанa отстрани, в багажник на Голф 2ка няма да разправям. И така….10тина минути по-късно си седим на края на с. Балканец и се чудим кфи ше ги мъдрим. Почакахме, помахахме на колите….и те ни помахаха… и толкоз. Решаваме, че ще стопираме в движение.